Така, нека да започна от това, че се мразя! Сега ще обясня защо. Живеея в малък град, всеки познава всеки и всичко за всеки се знае. Аз съм на 17 израснал в “семейство” на пияница, който подлудил жена си. До като бях на 15 живеех с баба и дядо, но те починаха и сега се налага да живеея с баща си, (който според мен е психично болен) и неговата жена,( която е много добра с мен). Та да мина по същество! Така объркан съм, защото се чувствам зле от моята сексуална ориентация ( дори незнам какъв съм). Харесвам момичета и момчета, някък си това ме травмира, защото искам нещо прекрасно ( просто мечтая за онази любов, която ще ме промени, която ще ме накара да летя, която ще пазя за да не свърши, но има един проблем, живеея във времена в които всичко е само секс и всички са безразлични и жестоки. Няма да навлизам в подробности, колко са ме обиждали и колко са ме карали да мечтая и после всичко излиза една голяма лъжа. До сега съм имал, три връзки с момичета , а с момчета дори несъм и искал просто съм объркан..) Та май съм в депресия и незнам как да изляза от нея, а тя се дължи на това, че се чувствам самотен. Всеки ден ставам и мисля за това, как всички имат някой който да ги обича, а аз не ( май това се нарича завист?) Както и да е, просто понякога искам да има на кой да кажа обичам те ( знам, че ще си кажете той е лапе, но наистина го искам и май заради това съм и депресиран.) Благодаря на всички, които четат това. Моля дайте ми съвет или поне мнение, защото това ме мъчи от две години!