Грешна любов

Грешна любов


М. С.
Грешна любов
Публикувано |

Здравейте! Отдавна искам да споделя историята си с непознати(всички, които ме познават я знаят до болка). Ще се радвам след това на съвети и помощ. 🙂
От 10 години се лутам между двама мъже. Единият обичам повече от всичко и всеки, а другият е… съпругът ми.
Омъжих се рано. Едва на 24год. Преди това има 6 годишна връзка. Много бурна, тойнекджърска любов, изпълнена и с любов и не чак толкова любов. Казваха ни “Семейство Адамс” няма да влизам в подробности за тази връзка, но много тежко преживях окончателната раздяла (имаше доста през годините). И изведнъж се появи най-спокойният и мил мъж. Адски добър, внимателен… С него се чувствах, както никога не бях преди това. Щастие до небесата. На фона на предишната връзка тази беше като от романтичен филм. Тръгна на майтап, както всичко в моят живот и след година и половина… Сватба. Всипко беше страхотно. На моменти ми беше прекалено спокойно дори. Опитвах се да се скарам с него, но без успех. Той просто не е такъв мъж.
Година и половина след сватбата мъжът ми замина в чужбина за 3 месеца. Не можех да си представя как няма да го има. Ходех с лаптопа нон-стоп на работа, като излизах с приятели, за да можем да се чуваме. Тогава нямах още модерен телефон. По скайп! Нямах търпение да звънне… Сигурно се сещате какво е станало. Появи се Той!
През годините го бях засичала на местата, където съм работила. Бях сервитьрка в няколко заведения в града и той беше редовен клиент във всяко едно от тях. Общите ми впечатления за него бяха, че е пълен селяндур. Той се беше опитвал да ме заговаря на няколко пъти, но аз бях тогава на 16,а той видимо по-голям. Бил е на 28,но като си на 16 всичко над 25 е чичо и леля. 🙂 Освен това, че беше нахакан селяндур то чичо, ами и аз си бях с първата любов. Той не влизаше в никакви планове. Ноооо, започнах друга работа. Не в заденение ииии се оказа, че Той е и там! Тогава нямах мърдане. Почнах тази работа веднага след сватбата и година и половина, докато съпругът ми замина Той не се спря. Постоянно беше залепен за мен. Побъркваше ме! Дразнеше ме само с поглед! Но паднах в капана. В момента, в който Той разбра, че мъжът ми няма да го има стана още по-настоятелно. И аз поддадох. Чувствах се адски зле. Никога не съм мислила, че мога да направя такова нещо. Това, обаче беше първият път. След това с всеки изминал ден се влюбва в този мъж все повече и повече. Спрях да нося лаптопа с мен. Единствено ме интересуваше Той! Въпреки това се бяхме разбрали че върне ли се мъжът ми всипко приключва. Уви, не стана така! Не можехме. Аз не стъпвах по земята. Бях в друга реалност! И така няколко месеца, докато той не реши да се разделим. Тогава не осъзнава още колко го обичам и го приех леко. Сега си мисля, че може би всички раздели след това(имаше много драма, ама мнооооого) са били заради това, че съм била женена. Той е много горд и никога не би ме накарал да оставя мъжа си, а аз… Аз съм страхливка. Исках да съм сигурна. И точно, когато събрах сили да приключа с брака си Той ме остави заради друга. Бях съсипан. Трябваше да ги виждам почти всеки ден, в продължение на година как се обичат. Вече не летях. Вече бях се превърнала в призрак. Не говорех, не ядах. Нищо! Бях казала на мъжа си, че не го обичам и че искам да се разделим, но той реши да си направи паса, а на мен вече ми беше все едно. Нали и без това нямаше да съм Него. И така три години мъка. Ама мъка, каквато няма и в турските сериали. По едно време Той се скара с неговата. Потърси ме. Светнах! За кратко! Докато се оправят! После пак, после пак и пак. Раздели се окончателно с нея. Пак бяхме заедно няколко месеца. Разделихме се заради друга, после пак се събрахме, после пак друга и т.н. Общо взето аз бях, когато нямаше друга. Няма да ви споделям с подробности болката, която ми е причинил през всичките вече 10години. С извинение, толкова лайна ми изсра на главата, а аз само мажех и исках още. Държанието му, когато не бяхме заедно беше ужасно. Минаваше през мен, едва ли не. Няма поздрав, няма по лед. Нищо. Все едно никога не сме се виждали. Все едно в момента не се виждаме. То да беше само това…. Ад!
През цялото време се чудех защо се държи така?! Защото не ме обича вече или точно обратното. Защото не иска да ми разваля вече развалено то семейство?! Защото имаше по едно време проблеми с финансите и е преценил, че няма да може да осигури семейство?! Защото не му пука?! Хиляда въпроса всяка вечер, които буквално не ме оставят да спя. На равно с тези въпроси са и другите. Какво да правя с мъжа си? Аз го обичам, но като много близък приятел, не като мъж. В повечето моменти ми е приятно с него, нищо, че не правим секс. Нооо не е това, което искам.
Не си мислете, че е паралия. Не. От тримата аз имам. Не, че имам като имам. 🙂 Просто само аз работя. Така, че не стоя с мъжа си заради това. Знам, че ще е добър баща. Ще ми помага. Може да се разчита на него. Ама пусто като искам аз да обичам. Не те мен.
А Той… С Него от година някъде пак се виждаме. Но вече и двамата сме на възраст за деца. Даже сме я минали. Той хем се държи добре, хем като му кажа, че мисля да се развежда казва “НЕ” реших, че докато “стои на вратата и не тръгва” няма как да се случат нещата. Животът ми трябва да продължи някак. Или да си сядам на г. а и да си оправям семейството или с него да рискуваме. И точно, когато реших, че там, при Него няма какво да стане. Че не чувствам желана от него вече, че не иска да живее с мен и т.н и трябва да се прекрати този филм Той ме попита как ще кажа на мъжа си?
Значи все пак го е мислил. Била съм права. Искал ме е… Явно аз много късно реших да натисна. Тооо, не че имаше момент, в който да мога да си го позволя в почивките от другите жени… Както и да е сигурно ви отегчих, макар, че това е мнооооого сбит преразказ на тази моя десет годишна драма. Та сега… Как по дяволите ще сервиран на мъжа си, че искам да се разделим. Той ще е съсипан. Не го заслужава! Дa съм мислила, нали?
Напълно съм наясно с всичките грешки, които съм направила. Но най-голямата ми беше страха. Как ще го погледна в тези големи добри очи и ще му разбия сърцето. Донякъде и за това отлагах. Пробвах 2 пъти. Той се стъписа, замръзна. Аз бях желязна, уж, но той на другият ден беше все едно нищо не е било, а на мен силата от предишният ми се е загубила… Та така. Стига разсъждения. В общи линии е това! Ще съм благодарна за съвет.

0
Мнения за историята (0)

Мнения

Можете да управлявате абонамента си за получаване на известия за нови мнения в тази история.