От известно време Румен Радев поразително ми напомня на героят на Тодор Колев от едноименния филм. Каквото и да се случи, каквато и да е темата, той се оглежда и прочита някакъв лозунг. В обърканото време в което живеем, като че ли всичко което кажем е подходящо и аудиторията замаяна от популустки обещания или пък откровенни, лъжи вижда в презитента следващичт месия. Изпада в опиянение и бурни аплодисменти, Надеждата възкръсва и радостта че се е появил поредния спасител, някък придава смисъл да се продължи в затлаченото от безпътие настояще. Румен заслепен от аплодисментите, гордо крачи към следващата географска дестинация, за един безрезултатен ПР и няколко селфита с официални лица. Макар и бивш пилот все пак, в армията няма свободата да посети което кътче се присети от планетата. А мандата върви към своя край.
Във филма героят е направо симпатичен, прдизвиква исрен смях и излизаш от прожекцията с ведро настроение в деиствителноста. За съжаление тук, ние сме във филма и това е нашата действителност. Това е разказ, не пропаганда! Няма да излизам от този контекст. Просто го разкажете и изберете сами, да бъдете активни, да задавате неудобни въпроси, да ате активни, критични и изискващи или да бъдете статисти в нечий филм!
Бъдете здрави!