Любов ли бе това,
Любовта, най-използваната дума, а малко знаят значението и малко бе изпитали я, любов ли бе или прокоба?

Любов ли бе? Душа, изпълнена с гняв, омраза и желание за отмъщение, не би могла да носи любов. Душа, изпълнена с разочарование и липса, копнееща да върне изгубеното време, което пропиля в надежди и прошки. Тази душа бе превърната от захар в пепел. Точно когато всичко бе изпълнено с безразличие към отношенията, се появява той с мъчещия въпрос: любов ли е или урок? Леката светлина, която бе прозряна от ада, бе покрита от черни съмнения, стаята все по-пуста остана, но светлината все по-светла стана, така че да може да прозреем през най-черните завеси. Отново доверието възкликна! Отново жажда за любов има, отново за истинско. Сърцето, щом го видеше, туптеше все по-силно. Сигурно е, той е! Всяка раздяла, причинена от околните, бе като нова здрава бримка към нашата любовна верига, все по-силни и все по-влюбени, по-усмихнати от всякога, разделени, но душите свързани. Какво бе това, забранено изящество?

Но урок ли е това, такава любов като приказка, отново ли съмнения ще пронизват стомаха и нощта, отново ли ще бъде излята със сълзи? Всички съмнения бе изтрити с гъбата, наречена загриженост, и най-малките белези бе изтрити, цветя отново цъфтяха в душата повече от всякога, като безброй лавандули, цъфтящи, щом го видели, или мислите за него отрупваха сърцето с радост и благодарност за него.
Животът бе като един кръговрат: радост, тъга, отчаяние, надежда, и накрая отчаянието превъзбуди мисли, след това и действия, които гласяха спокойствие, но вътрешна борба, така доста време, докато сърцата се бе слели в едно, туптящи бе в хармония, осъзнати сърца, които бе разбрали, че с други не би си паснали, по-щастливи и по-сигурни от всякога, че домът е точно там, където са отседнали. Любов е да, любов е, изпълнена с много сълзи, много усмивки, душевна свързаност и усещане, връзка по-силна от всякога. Любовта бе изгряла силно, и нищо освен нея не се беше виждало, но това, че тя бе забраненият плод на живота, бе забравено и напомнено по начин по който да нарани до смърт на две души, обичащи и копнеещи за още, но принудени да са далеч.

Да връхлитам ли като буйна птица из силния вятър, или да смекча криле и да се впусна към времето, да забравя ли за момент за моята душа, или да се боря до смърт, за да бъда щастлива? Да летя или да се впусна с парашут към отчаянието, да покорявам ли върхове?

Урок ли бе това или любов?