Чувствам се като изтривалка….

Чувствам се като изтривалка….


Чувствам се като изтривалка….
Публикувано |

За съжаление, не става дума за поредната пуберска история. На 22 години съм. До преди няколко месеца имах доста различно мнение за доста хора. Но, както се оказва – всичките са едни и същи…. Юли месец “изчезнах” за срок от 2 седмици. Бях вкаран по спешност в болница заради силно възпален апендицит. От тогава все повече и повече се замислям, какви са тези хора които наричам свои “приятели”. Абсолютно никой не се интересуваше, нито пък се притесняваше от моето отсъствие. Всъщност, имаше двама човека – майка ми и един “приятел”, на когото единствено му пукаше за 100-те лева които ми беше дал на заем… От тогава наблюдавам тези хора доста по внимателно. Останал съм с няколко впечатления – на тях не им пука за мен. Винаги когато ме потърсят е само заради собствен интерес. Пари назаем, да го закарам някъде, да му свърша някаква услуга. Но никога не чух едно нещо – “как си”. И като се замисля – винаги съм бил този човек, с когото се свързваш само при необходимост за нещо. Както и да е – има доста повече подробности, които имам намерение да си останат само за мен, но имах нужда да го споделя някъде, макар и анонимно пред маса хора, които вероятно даже няма да го прочетат изцяло. От цялата история съм си направил един извод – единствените хора които винаги ще са истински до теб е семейството. Също и подбирайте много внимателно хората около себе си, за да не попаднете в ситуация като моята.

+2
Мнения за историята (1)

Мнения

Можете да управлявате абонамента си за получаване на известия за нови мнения в тази история.

  • Атанад
    Атанад

    Виж мога да ти кажа само че няма да е все така дори тези твой ”приятели” да не са всъщност това не е причина да се чувстваш като изтривалка защото ако ти се мислиш за боклук как очакваш другите да не го правят за това бих те посъветвал да си намериш други приятели защото изглежда тези хора не те заслужават

    Guest