Хей, здравейте. Малко глупаво се чувствам, че пиша изобщо, но не знам какво друго да направя. Аз съм на 26 г. , омъжена, с едно дете. И съм страшно объркана. Може да ви се сторя поредната дето не знае какво иска, но аз знам. Само не знам как да го получа. Преди години се влюбих ужасно много в едно момче. Той също в мен. Обичахме се буквално като в приказките. Но както във всяка приказка и в нашата имаше злодеи. И то не един. Никой не ни подкрепяше. Всички - семейство, приятели искаха да ни разделят. И накрая аз не издържах да го виждам как страда, от това, че все се криехме, все не можех да съм до него, точно когато има нужда. Живеехме в различни градове. Та много много трудно взех решението да го освободя от товара, т.е мен и всичките проблеми около мен. Тогава той беше в чужбина за известно време. Той веднага тръгна да се прибира, но майка му като разбра, му скри документите и не му ги даде дълго време. ( това го разбрах по-късно във времето). Продължихме да се чуваме по телефона просто като приятели. Уж ... Той остана да живее в чужбина. Няколко години по-късно ние все още се чуваме почти всеки ден, без никой да знае. Той е човека на които мога да кажа всичко. И винаги ме изслушва. Винаги е до мен, дори и далеч. Скоро се видяхме за първи път от години. Беше странно. Но хубаво. Не съм изневерила на мъжа си, не бих го направила никога. Видяхме се просто като приятели. Но ... ние все още се обичаме както преди. Никога не сме спирали. Той ми предложи да замина с него и най-накрая да бъдем щастливи, както сме си мечтали винаги. И тук идва въпроса - не знам какво да правя. Брака ми не е щастлив и това се вижда от силометри. Мъжа ми все е на работа или командировки или за месец, два в чужбина. Разбирам и оценявам, че работи за нас, да сме добре, но освен, че винаги го няма, дори да е тук все едно пак го няма. Живеем като съквартиранти. И не веднъж съм опитвала да поговорим, но според него проблем няма. Той присъства в живота ни с детето само финансово. По никакъв друг начин. Дори не спим в едно легло от както се е родило детето, а то е на 4. .. Не знам как да постъпя, а няма и с кой да поговоря. Ще се радвам много, ако някой сподели мнението си.