Хей, здравейте. Малко глупаво се чувствам, че пиша изобщо, но не знам какво друго да направя. Аз съм на 26 г. , омъжена, с едно дете. И съм страшно объркана. Може да ви се сторя поредната дето не знае какво иска, но аз знам. Само не знам как да го получа. Преди години се влюбих ужасно много в едно момче. Той също в мен. Обичахме се буквално като в приказките. Но както във всяка приказка и в нашата имаше злодеи. И то не един. Никой не ни подкрепяше. Всички – семейство, приятели искаха да ни разделят. И накрая аз не издържах да го виждам как страда, от това, че все се криехме, все не можех да съм до него, точно когато има нужда. Живеехме в различни градове. Та много много трудно взех решението да го освободя от товара, т.е мен и всичките проблеми около мен. Тогава той беше в чужбина за известно време. Той веднага тръгна да се прибира, но майка му като разбра, му скри документите и не му ги даде дълго време. ( това го разбрах по-късно във времето). Продължихме да се чуваме по телефона просто като приятели. Уж … Той остана да живее в чужбина. Няколко години по-късно ние все още се чуваме почти всеки ден, без никой да знае. Той е човека на които мога да кажа всичко. И винаги ме изслушва. Винаги е до мен, дори и далеч. Скоро се видяхме за първи път от години. Беше странно. Но хубаво. Не съм изневерила на мъжа си, не бих го направила никога. Видяхме се просто като приятели. Но … ние все още се обичаме както преди. Никога не сме спирали. Той ми предложи да замина с него и най-накрая да бъдем щастливи, както сме си мечтали винаги. И тук идва въпроса – не знам какво да правя. Брака ми не е щастлив и това се вижда от силометри. Мъжа ми все е на работа или командировки или за месец, два в чужбина. Разбирам и оценявам, че работи за нас, да сме добре, но освен, че винаги го няма, дори да е тук все едно пак го няма. Живеем като съквартиранти. И не веднъж съм опитвала да поговорим, но според него проблем няма. Той присъства в живота ни с детето само финансово. По никакъв друг начин. Дори не спим в едно легло от както се е родило детето, а то е на 4. .. Не знам как да постъпя, а няма и с кой да поговоря. Ще се радвам много, ако някой сподели мнението си.