Преди 15 г имах сексуални отношения с момче ,което един ден обикнах и така остана до сега.Не се престраших да зарежа гаджето си защото ги смятах за женкар,защото беше много красив.И това нещо ме ядеше постоянно ,ами ако...?Разведох се с момчето което ми беше тогава гадже.Макар че бяхме заедно 10 г.с много скандали този мъж ме съсипа,но остана едно дете което няма вина.Намерих мъж които обичам с цялото си сърце и ето че другият паралелно се сеща за мен и ми пише и понякога потрепвам с мисълта какво ще е да се видим след 10 г.Не само телефон и съобщения.Не го избих от ума си.Жената днес си спомня за грешният избор на детето тогава.И ето че той иска да се видим и не само за кафе ,а да наваксаме страстите които и двамата стопирахме като деца .Щях да се съглася ,но той осети колебанието ми в думите ми.Май всичко е свършило миличка?Няма смисъл,ако не го искаш. Той не знае че аз съм бременна ,чакано дете от любимия.За пръв път аз мога да кажа на сърцето си спри.Макар че то иска да потрепти отново като 17 г момиче което изгаряше за това момче Но вече аз съм 29 годишна жена семейна ,а той е 32 годишен мъж а неподозираща жена и дете.Никога пред нищо не бих се спряла заради този мъж,дори а първото дете аз не спрях да откликвам на нуждата да ме чуе бях готова да отида където каже ,но сега ...сегашният ми мъж не го заслужава нито малкото същество в мен.Толкова ми е гадно и ме боли не искам да обидя детската си любов,но как да му кажа че всичко май наистина свърши и да не рови в стари спомени?