Здравейте! Вече 2 месеца се измъчвам и няма с кого да споделя точно тези нещо от живота ми. Бременна съм в 6 месец, мъжа ми смени работата си преди два месеца и от тогава започнаха всички промени. Промени се отношението му към мен, настроението му, вече не си стой вкъщи, гледа да е на вън с новите си колеги. Същевременно живеем в бащината му къща, в която докато родя, трябва да се направи основен ремонт ( баня, кухня, детска, спалня, хол). Хубавото е че той е много кадърен, разбира и може доста неща, но просто не му остава време, от новите му приятели. Бременността ми напредва, той не прави нищо, по цял ден и цяла вечер е с тях, аз стоя сама вкъщи. Вече дори не си говорим, явно няма просто какво да си кажем. Стойм двамата в стаята мълчим и гледаме в точка, след което единия просто излиза от стаята. Когато реша на подканя за ремонта или за нещо което искав да се направи, ми се повишава тон, не му се слушали глупости, аз не разбирам, за какво изобщо го казвам. Майка ми и баща ми в същото време виждат в какви условия живеем и чакаме дете, постоянно ме подпитват кога, аз лъжа.
Не знам какво да направя, когато излезне го няма по 8- 10 часа, аз стоя сама, с постъпките му ме отблъсква, не съм щастлива с него, чувствата ми вече не са същите, по някога, когато отново съм сама вкъщи, дори си представям, че не съм бременна и как си събирам багажа и си тръгвам. Не искам да причиня на детето си това, да е с разделени родители и да съсипя неговия живот, затова смятам да съсипя своя и да остана при баща му…