Отивайки към зареченото място, място, което не обичах да ходя, гадно място, което бе пълно с нещастие, място, което никой не ходеше. Макар и да не знаех какво ще намеря там, имах предчувствие, че няма да е нещо хубаво , но не вярвах, че ще попадна на най-лошото, което можех да видя, виждайки я там мъртва. Макар да не ме бе страх от смъртта, не ме бе страх аз да умра. Смъртта е добра, когато я искаш за себе си. Пожеланата смърт на друг човек, те изважда от обвивката, в която всеки от нас е обвит, наречена човек. Колкото и да я обичах, трябваше да го приема. Ако аз умра никой не би разбрал, никой не би се сетил за мен, но след нейната смърт, цялото ни малко приказно градче се потресе, хората, сградите, дори съседното градче разбра за това нещастие. Смъртта ми нямаше да промени нищо, но нейната промени едно, промени моя живот. Дали за добро или зло, това щеше да се разбере в следващите глави на тази малка книжка от неизвестен автор. От Нея се роди едно ново момиче, момиче, което ми зашлеви шамар, момиче, което ме вкара в пътя, момиче на което ще съм благодарен до края на краткотрайното ми съществуване. Благодаря ти, Скъпа приятелко :))