Здравейте, аз съм момиче на 25 години, което в по-голяма част от живота си се е справяло само. Избрах този сайт за да разкажа на някого за целия натрупан гняв в мен , който все си казвах че ще отшуми , но не минава и не знам защо и как, не знам как да простя. Но да започна от начало. Човекът на който се опитвам но не мога да простя е първият ми приятел, първият мъж в живота ми , първият човек , който обичах безрезервно – човекът на когото оставих да ме превърне в камък. Запознахме се случайно чрез общи познати и двамата много се харесахме и малко по-малко станахме гаджета. Всичко беше много красиво, но тогава бях на 17 и не се замислях защо 23 годишния ми приятел няма работа и дори ходи в казиното с взети назаем пари (за второто разбрах по-късно). После постепенно разбрах че той “за 500 лева няма да работи” нищо че едвам е завършил гимназия и няма никакво допълнително или по-специално образование, но иначе със самочувствие, че разчита на майка си и че залага по нещичко когато му свършат парите. Дори това обаче не ме извади от заветния транс , много го обичах но той в един момент стана обсебен от мен. Започна да ме ревнува изключително много, звънеше ми на всяко междучасие, вземаше ме от училище и постоянно ме питаше с кого съм говорила. Аз започнах работа , което допълнително подсили ревностните изблици и не след дълго получих първия шамар. След което последваха извинения и сълзи а аз простих и бързо забравих, но нещата не се подобриха за дълго и дойде моментът за правилното решение. Заминах за друг град и се разделихме , но някак не бяхме разделени наистина чувахме се всеки ден той стана мил и аз повярвах че се е променил – пак се събрахме , но аз в единия , а той в другия град. Така всяка свободна минута аз отивах при него , след работа си причинявах дълго пътуване с влак всеки почивен ден пак там. Докато не дойде вечерта в която се разбих на парчета… Беше късна вечер след работа отивах при него , а той ме чакаше на гарата , още щом го видях имах лошо чувство познавах тази фалшива ревностна усмивка. Отидохме у тях и тям ми каза да си призная за всички мъже с които съм му изневерявала или ще ме пребие. Аз не му бях изневерявала никога , това и казах – последва шамар, скубане няколко ритника и така докато не се съгласих с него … Признах не съществуващи изневери с мъже чийто имена дори не бях чувала , но инстинктът ми за самосъхранение беше по-силен. В онзи момент всичко спря ударите , сърцето ми и аз. Тогава бях на 20 години , мина цяла година в която се промених коренно станах много слаба , боядисах Коста си , смених цялата си прическа и не желаех да имам общо с никой мъж. А той питаше за мен общи познати и твърдеше че още ме обичал. А аз го намразих онази нощ и ме беше гнус от него. С помощта на много добри приятелки успях да възстановя психиката си. Наскоро обаче той пак се свърза с мен за да говорим да ми се извинят да помоли за прошка. Аз отидох и събрах смелост да му кажа всичко което таях в себе си през годините и това че не мога да му простя. Той плака , виждах че този път наистина съжалява, но аз вече го мразех. Исках да се чувства зле да му се случват лоши неща и никога да не бъде обичан. Не мога да му простя и това ме убива , разкъсва ме не искам да очерням душата си , да нося този товар, не искам да бъда изядена от злоба. Но не знам как. Някой знае ли как да намериш пътят към прошката , как се забравя нещо което те е ранило на парчета и най – важното как успяваш да отвориш сърцето си отново?