Здравейте на всички! Жена съм на 23 години. Не от скоро изпитвам умора от нещата, които се случват в живота ми. Не каква да е умора, а душевна. Чувствам се подтисната вътрешно. Започвам да се затварям в себе си и вече дори не ми се общува с никого. Имам приятел, с който живеем заедно от 11 месеца. Обичам го много, но връзката ни не е перфектната – даже бих казала, че е най-сложната от всичките ми останали връзки “не че са много”… На 20-ти Април, денят ни някак си мина добре, тогава за първи път ми подари лале и се чувствах щастлива от това, но нещата излязоха извънконтрол когато се напи. В същия ден изпи около 5 литра бира, всеки ден пиеше, но този ден беше ужасен. Започна да се закача с мен, по начин, по който ми причиняване болка и му казах да спре, защото ще се скараме ако продължи. Тогава започна да ми вика, стана агресивен, започна да ме удря, каза ми да си ходя, да се махам, че не иска да ме вижда и да е обижда. Виждах в него съвсем различен човек. Аз също започнах да го нападам с обиди, от които него също да го заболи, тогава ми счупи телефона и отиде в друга стая да спи. На другия ден дойде в нашата стая, и съжаляваше за ударите, които ми нанесе, че ми е счупил телефона и т.н. Простих му всичко. Не веднъж ме е удрял и се е държал гадно с мен. От тогава не сме се карали, но нещата отново не са добре. По цял ден спи, не мога дори да изчистя стаята за да не го събудя. По цял ден стоя сама и няма с кой една думичка да си кажа. Когато не е на работа също спи цял ден. Вече изпитвам умора може би от връзката ни, или от това, че само спи, че стоя сама и няма как да запълня времето си, че няма как да си свърша домакинската работа, че не си говорим… Приятелите ми също не общуват много с мен, защото са против връзката ми с него. Родителите ми също. С него работим на едно и също място. В момента съм отпуска до 1 май. Иска ми се да съм постоянно на работа или просто да съм някъде далеч сама, където да няма никой около мен, да се чувствам жива, да събера отново сили и да бъда човека който бях! Всичко, което правя за нас някак си вече не придобива смисъл. Не знам какво да сторя!…