Здравейте, ще разкажа как животът на мен, 13 годишно момиче се промени завинаги. Всичко започна на 31 май 2019, тогава отидох на лекар защото изследванията ми не бяха в норма, имах температура от няколко дни и нямаше видима причина. Е лекарят ми ме изпрати при хематолог, прииеха ме в отделението. Съмняваха се за две диагнози, една от които беше напулно нелечима и такава за която имаше лек. Слава богу се оказа лечимата, на 1 юни чух че имам Лимфобластна левкемия или рак на кръвта с 80% завършеност на болестта. Тогава не помня дали плаках, единственото нещо което ме интересуваше беше че исках просто да ходя на училище, но се примирих. Започнах лечението, косата ми окапа, приех го добре, даже се радвах че вече не ми пречи. Чувствах се като всички останали, изобщо не ми пукаше как изглеждам. Бях себе си. Когато преполових лечението щяха да разберат дали ще съм по лесният протокол или по трудният, е нямах късмет. Оказах се по тежката част. Живеех в болницата цяла година, почти не се прибирах, заради лошите изследвания. Получих усложнения към края на лечението, целулит на лицето и запушен синус, който можеше да се превърне в сепсис. Направиха ми операция, дренираха го. И сега нямам никаква чувствителност в лявата част на лицето ми. Та да се върня някъде в началото на това премеждие. По онова време си имах гадже, и когато разбеах че съм болна, му казах да прекратим всичко, защото не се знаеше какво ще стане с мен. Трудно беше, но тогава мислех само за болката...
Сега 24.01.2021 вече съм здрава и съжалявам за много неща. Промених се, и то много. Тежко беше и все още е, едва ходя заради некроза от химиотерапията. Изпаднала съм в някаква дупка и миналото ме държи, не мога да се отърся от него. Имам дни в които съм добре, но има и отвратителни такива, в които по цял ден плача. Страх ме е за мен самата, поттискащо е да не можеш да излизаш защото си уязвим от най-малкото кихане. Мразя се понякога, и се питам защо на мен, но знам че не съм сама, има много деца по онкологиите, за които никой не знае. Загубих много приятели от болницата, останали без време. Отидоха си, станаха ангели. Зле съм, защото аз живея, а те не...
Това е от мен, бъдете здрави!