Здравейте ! Имам семеен проблем и незнам как да постъпя. С мъжа ми все още нямаме деца. Работим и като се приберем след работа аз започвам да му разказвам как е минал денят ми , а той само ми отговаря - ами добре . Напълно отхвърлям възможноста да ми изневерява , но предполагам че може би не се чувства добре на работа или е под стрес. И от доста време разговорите не ни се получават особенно . Казва ми , че искал да остане сам понякога вкъщи , оставям го и отивам при нашите за два дена , но явно не са му достатъчни , защото постоянно сякаш е под напрежение и дори в магазина ме пришпорва и ако се забавя да погледна етикета ме смрънква . От моя страна аз осъзнавам , че не съм идеална, но се опитвм да водя разговор за нещо , докато на него сякаш не му е интересно и постоянно отговаря някак си отвяло . Аз не изпитвам силни чувства , но успях да се привържа към него, но сърцето ми не трепва .По никакъв начин , не го ощетявам от към внимание и загриженост. От както сме женени приятели инприятелски семейства само аз създавам , за да подържаме някакви контакти и разнообразие . Но от известно време изпаднах в депресия и съм ограничила приятелите си и останхме само двамата , освен неговите и моите родители ,братя и сестри , когато ходим да
се видим с тях . Въпроса с детето е доста трудна тема . Ако попитам за следваща стъпка ( изследвания , болници )той
ми отговаря - незнам , и това означава , да действам сама , защото не му се занимава , а иначе иска дете .И двамата сме в средна възраст и няма за кога да чакаме . Но понякога се питам дали има смисъл всичко между нас . Връзка без силни чувства , напрегнати рзговори , бе приятели , без емоции , сиво
ежедневие и безцелен път , струва ли си ? Дали раздялата не е на наша страна дори в малко по напреднала възраст и тепърва да се опитаме поотдесно да създадем нови позъкъснели семейства , в който да има детски смях и смисъл за живот . Дали аз самата ще мога да се справя с самотата и нови запознанства ? Страх ме е !