Изневяра

Изневяра


Изневяра
Публикувано |

Изневяра

Какво е изневяра? Акт или мисъл. Мисля, че всичко започва с мисълта. Когато човек до пусни тъкава мисъл в съзнанието си, тя лесно обхваща сърцето. И накрая става физическия акт. Защо изневеряваме, защо допускаме тази мисъл да ни завладее. Чуждата полувинка по- красива ли е, по- добра ли е? Или рутината в семейството, те карат да избяга ме другаде. Или просто сме такива, бързо ни омръзва всичко, и не можем да се справим с предизвикателството семейство. Или яната ние по-голям от любовта. Или търсим секс приключения. Но какво причиняваме на полувината си,ако тя вярва в любовта, вярва в семейството, вярва ни… Тя усеща промяната в настроенията в държанието и чувствата. Нещо, не е е както преди, че нещо се случва. Започва да обвинява себе си, обвинява партньора си или човек който е влязал в триъгълника. Идват скандалите, после раздялата, а децата, децата стават свидетели на всичко това, детската психика вече е разбита. Но, ако  все пак се осъзнаем и решим да запазим семейството. Изнивярата ще се прости ли? Или привидно да, но какво става с връзката, тя същата ли ще бъди. Или някаде дълбоко в сърцето ще остани тази постъпка и от време на време ще излиза на повърхноста.

Мнения за историята (1)

Мнения

Можете да управлявате абонамента си за получаване на известия за нови мнения в тази история.

  • An
    An

    Добре си се отдал на философия, но мисля, че не е за теб. Не се обиждай, но имаш още да учиш, да речем правопис- не се пише полувинка! Правилно е половинка. Имаш и друг проблем- изневярата. Тя е резултат винаги на уважителна причина. Първо изневяра е много общо понятие за българинът. Това понятие което се третира по различен начин в различните интелектуални нива. Изневяра е, когато половинката ти те зареже, провали всичките Ви планове и “отлети”. Но когато половинката е винаги до теб и всичко върви добре, то едно мръдване не е изневяра. За хората с примитивно мислене- обикновено това са онези заблудени овце, които вярват, че бракът е договор за собственост. И че след брака половинката е собственост. Имам семейство от 50 години с две деца и мъж (подчертавам половинка), която често наричам съпруг(а), тъй като по документи е така. Но никога не ползвам мой мъж или моя жена. Това е резултат на моето мислене. За мен половинката ми е просто съпруг и после любовник. Никога не съм имала проблеми с половинката си. Но това е резултат на единомислието ни, осъзнаването, че нито той, нито аз сме собственост един на друг. В едно семейство обикновено нещата се развиват в началото с бърз темп, луди емоционално- сексуални изпълнения и постепенно охлаждане. Докато се появи рутинността и тук вече от нас зависи как ще решим проблемът. Рутината е проблем, бич за семейството и ако нямаме мозък стигаме до разруха. Това е резултат на примитивното мислене и възпитание на някои хора. Но когато тези две части наречени половинки имат чувства един към друг, когато държат на това което са създали. Когато между тях липсва утопията и ревността, когато те самите осъзнават, че не сексът е това което ги е събрало, тогава те намират изход от ситуацията и успяват да запазят всичко и често дори да възпламенят отново сексуалният си огън.
    Винаги съм знаела, че той ми е съпруг, че ще дойде ден когато, той или аз
    Е почувстваме нужда от стимул, нещо ново, нещо по- различно. Когато този ден дойде някак си непринудено в компанията на близки нещата поеха естествено в нова за нас посока и си позволихме повече разкрепостеност и свобода. Така и двамата бяхме задоволени. Но ние винаги сме си имали и си имаме доверие. Всяка прибежка която правим е само сексуална, без чувства. Т.е. без увличане и влюбване. И тук е мястото да кажа, че изневяра няма! Изневяра е когато го правим скришом. Тогава се активират и някои не до там коректни чувства и почваме да правим паралел между нашата половинка и този с когото се крием. Всичко е въпрос на разбиране, възпитание и доверие.
    Ан

    Guest