Тъй като много хора, с които коментираме това ми влечение, смятат че се дължи на това, че много съм била бита и наказвана като дете, реших да споделя тази история, която е показателна, че въобще не стоят така нещата.

Не съм била особено много наказвана като малка – всичко на всичко мога да се сетя за 2-3 шамара през цялото ми детство. Само веднъж се наложи да бъда наистина сериозно наказана и това всъщност е историята…

Бях на 14, още нямах точна представа за секса, освен някакви неща, които си шушукахме с приятелки, като се съберем. Да не говорим за садо-мазо и други нестандартни неща – за тях пък въобще идея нямахме, че съществуват.

Веднъж вуйчо ми ме ядоса нещо – дори не мога да си спомня какво точно – и аз, с оня си акъл, извиках две приятелки да ми помогнат и свалихме на земята всичкия тютюн, който той беше нанизал да се суши и го изпотъпкахме. Всеки, който има идея от гледане на тютюн, е наясно за какъв труд става въпрос.

След “акцията” се прибрах у нас, но след 2 часа вуйчо ми пристигна бесен и почна да води разговор на висок тон с нашите. Аз естествено нададох ухо… и изтръпнах. Оказа се, че някой ни е видял, познал едната от приятелките ми и докладвал на вуйчо ми. Той отишъл да говори с техните и тя си изпяла всичко – че аз съм организатора и идеята е моя.

След 15-20 минути разправия нещата приключиха с това, че майка ми каза: “Ето я оттатък в стаята ѝ. Прави я каквото искаш.” А баща ми: “Да, заслужава да си понесе наказанието”

Аз побързах да се завра в леглото и да се направя на заспала, но майка ми и вуйчо ми ме измъкнаха от леглото без въобще да се церемонят и ме заведоха в голямата стая. Там, чули данданията, вече се бяха събрали тримата ми братя и снаха ми – жената на най-големия ми брат.

Изправиха ме в средата на стаята и последва дълго и сериозно “конско” – за труда на хората, за препитанието им и т.н… Накрая ми заявиха, че сега следва да понеса строго наказание за действията си и ме изпратиха в банята да се изкъпя. Учудих се какво общо има къпането с цялата работа, но бях толкова шашната, че не се и опитах да възразя. Отидох, изкъпах се, облякох се е се прибрах в стаята си.

След около час дойде майка ми и м ми каза, че е време да си понеса заслуженото. Заведе ме пак в голямата стая, където първо видях, че са дошли и братовчед ми и братовчедка ми – децата на вуйчо ми. Следващото, което видях, беше, че на масата, във високата стъклена ваза, имаше 3 пръчки, накиснати в някаква розовееща течност. Изведнъж ми се изясни, че явно ще ме бият с пръчка и естествено започнах да се обяснявам и да се дърпам… Майка ми обаче ми завъртя такъв шамар, че искри ми излязоха пред очите и каза да стоя мирно и да си понеса последствията от това, което съм направила. Баща ми беше застанал пред вратата и пътя за “отстъпление” беше отрязан. Примирих се и си казах “каквото ще става, да става”.

Избутаха ме пак в средата на стаята и вуйчо ми каза съвсем спокойно и директно “Събличай се”. Сякаш ме шамаросаха още веднъж – Да се събличам? Как така? Те нормални ли са? Та мен дори никой от нашите не ме е виждал по бельо? А сега пред всички… – Тези мисли прелетяха бързо през главата ми, а гласно се опитах да изразя някакъв протест, измънквайки нещо, но майка ми директно ме отряза, като каза да изпълнявам всичко, което ми се каже и да не е чула дума от мен, докато не изтърпя наказанието си.

Не бях много облечена – една червена рокличка, под нея бял потник и розови бикини. Започнах да разкопчавам копчетата на роклята и в този момент сълзите сами потекоха от очите ми. Докато съблякох роклята и вече хлипах неудържимо. Оставих роклята настрани и се опитах да скрия бикините си с ръце, доколкото беше възможно. “Продължавай” каза вуйчо ми, а майка ми добави “Чисто гола, както съм те родила”. В този момент се отказах от всякакъв отпор – нещо се пречупи в съзнанието ми и, плачейки с глас, като в мъгла, съблякох потника и събух гащичките си. Вече дори не се опитвах да се прикривам. Стоях ревейки и се опитвах да не срещна погледа на никого.

Вуйчо ми сложи един стол до мен и ми каза да се наведа и да се облегна с лакти на седалката. Заех позата и вече не виждах какво става зад мен. Опитвах се да се ориентирам по звуците, като изведнъж чух замахването на пръчката и почти едновременно с него усетих жестоко опарване по задника. Да – беше точно като опарване – не удар, не болка, а усещане за нещо горещо. Изпищях и подскочих, но вуйчо ми ме наведе пак на стола и незабавно последва втория удар. Охках, стенех, плачех, пищях, мъчех се да извъртя дупето си далеч от пръчките, но без особен успех.

По някое време усещането от самите удари вече не беше толкова непоносимо, но се появи ново – някакво ужасно щипене и смъдене. Както в последствие разбрах, оказа се, че розовата течност във вазата била смес от вода, оцет и сол. Не знам колко време продължи, нито колко удара получих – по-късно ми казаха, че са били 50. Тук идва интересното – някъде насред боя се случи нещо, за което нямах идея – обля ме топла вълна, разтреперах се цялата, усетих някаква лекота в корема и т.н… Чак по-късно разбрах, че съм получила оргазъм. Хубавото в случая беше, че покрай гърченето и стенанията от боя, едва ли някой беше забелязал нещо.

В един момент ударите приключиха, а аз не знаех на кой свят съм. Казаха ми да се изправя. Тогава видях, че майка ми подава един плитък тенекиен поднос, пълен с натрошени орехови черупки, който не бях забелязала преди това. Вуйчо ми го сложи на пода пред мен и ме накара да коленича върху тях и да вдигна ръцете си изпънати нагоре.

Оставиха ме да стоя така, с черупките впиващи се в коленете ми, и започнаха да си обсъждат техни си неща, като само от време на време получавах забележки да не мърдам и да не отпускам ръцете си. Държали са ме така около 20 минути.

Тогава дойде голямата излагация – когато забелязах с какъв нескрит интерес ме зяпат братята ми, братовчеда, а и двете момичета, изведнъж ме връхлетя втория оргазъм – с пъти по-силен и разтърсващ от предишния. Този път нямаше как да остане незабелязано – разговора спря и всички се втренчиха в мен. А аз не можех да направя нищо – стенех, дишах тежко, тресях се и се изпъвах пред тях…

Тогава още нямах идея, какво се случва – мислех, че е нещо, причинено от наказанието. Малко след това ми казаха, че сме приключили и съм свободна.

На другия ден, когато обсъждах с най-добрата ми приятелка какво се е случило, тя ме светна “Ама ти си получила оргазъм…” Направо щях да умра – не стига целия срам от голотата, боя, черупките – ама това надминава всичко – оргазъм пред родителите ми, братята ми и т.н… и то при тези обстоятелства. Хубавото е, че никой никога не повдигна този въпрос и така си остана там.

Та така – това беше най-голямото унижение, което съм преживявала някога. По късно, практикувайки мазохизма, съм понасяла какво ли не, но нищо не може дори и да се доближи до това като чувство на размазващ срам.

Така, благодарение на най-унизителното си преживяване, разбрах за мазохистичната си същност – започнах да се интересувам и да проучвам и разбрах, че не е най-нормалното нещо да получиш оргазъм, понасяйки сериозна болка и унижение.

За това оставете теориите за наказанията в детството, които те правят такъв или онакъв. Аз, благодарение на първото си и последно наказание, осъзнах за това си влечение. “Такъв” или “онакъв” просто се раждаш. Това няма как да ти бъде присадено от влиянието на среда, възпитание и пр.

Надявам се да ви е било интересно.