Здравейте, момиче съм на 14 години и съм първа година в гимназията. На първо впечатление, класът ми ми хареса, мислех си, че няма да ги има тези “гручички”, но явно съм грешала. В предния ми клас можех да завържа разговор с почти всеки, бях приятелка с всички и всички ме харесваха.Разбира се имаше и 2-3 по-проблемни момчета, но това го има навсякъде. Така… да се върна в гимназията. Намерих си 3 приятелки, с които обаче се разрази огромен конфликт от началото на онлайн обучението през началото на ноември 2020.Тогава може би разбрах какви хора са, стигна се и до психолог. Накрая аз разбира се излязох конфликтната и най-проблемна от всички. Наистина си мислех, че ще си останем приятелки, но уви. След като ни пуснаха на 4 февруари 2021 на училище осъзнах, че нямам приятели. Връзвам разговор, ама както се вика “джаста праста”. Момичетата, с които се скарах ме гледат адски злобно и тъпо, а мисля, че трябва аз да ги гледам така, защото мен изкараха виновна пред класната, психоложката и родителите.Другите момичета и момчета от класа ми са така наречените “готини”, да не кажа, че и някои са големи простаци. Аз не съм нито грозна, обличам се според това “моето време”, изкарвам само отлични оценки и съм една от най-добрите по езика, който изучавам, защото съм в езикова гимназия. Не знам къде сбърках.Извън училище имам приятели от предния ми клас, някои от които са и в съседните паралелки, но не мога вечно да вися с тях, тъй като те имат приятели и ми е неудобно. Междучасието, когато всички излязат и аз остана сама, тъй като съм на първия чин, направо ми се реве, звъня на майка ми, чудя се къде сбърках. Много силно желая да си върна обратно стария клас, но е невъзможно да се случи. Щом отида на училище, отивам до оградата и чакам някой да дойде, всеки път идва едно момиче от класа и що годе си говорим, но след това тя отпрашва при другите. Докара чакам да ни пуснат, въпросните три момичета, с които се скарах, разговарят с други момичета от класа ми и едната не спира да ме гледа-тази, която ме лъга през целият конфликт и ме изкара виновна. Моля Ви за съвет и помощ, много ми е трудно и тъжно, докато писах всичко това, не спряха да ми се насълзяват очите!