Аз съм момиче на 22 години, което живее в изолация от години. Това се случи заради няколко фактора. Първият е, че след като завърших основното си образование, се оказа, че не знам какво искам да правя с живота си. Започвах няколко специалности в различни университети, но все не ги усещах като свои. Бях принудена да избера да уча нещо, за да не разочаровам родителите ми. Но в крайна сметка не довърших нито една от тези специалности. Само ги започвах, и се отказвах още в началото. Освен, че с това похабих средтвата, които родителите ми бяха вложили, аз се чувствах и доста засрамена от това. Другият фактор беше, че имах чувства към момче, което имаше само физически интерес към мен. По това време аз имах сериозен приятел, но той беше в чужбина, и аз в следствие от чувствата си, позволих на въпросното момче да имаме повърхностни физически контакти. Почувствах се виновна от всичко това, признах на приятеля си, той ми прости, и реших да остана с него. Но копнежа ми по другото момче не утихна. Продължавах да контактувам с него, признах му, още в началото, че започвам да изпитвам чувства към него. С него се познавахме на този етап от около 2 години, и до този момент не бях изпитвала нищо към него. Но ето, че и това се случи, и след като му казах как се чувствам, той ми отговори, че не е готов за сериозна връзка, не би искал да ме нарани и така нататък. При което аз, сега осъзнавам, тогава не, съм се почувствала отхвърлена. При което, се отключи хранително разстройство. В рамките на няколко месеца седях изолирана вкъщи, отдавайки се на хранителното разстройство, прекъснах общуването с приятелите си, поради това, че се срамувах от начина, по който изглеждам. Допусках до себе си само майка ми, и приятеля ми, който остана с мен, въпреки всичко. И така съм и до днес. Преди да се случи всичко това бях жизнерадостна, лудуваща, забавляваща се, а сега съм затворена в себе си, срам ме е от това, което съм, или не съм. Афектирана съм от изискванията на обществото, за което външният вид е толкова важен. Станах много несигурна, загубих същността си, тъй като от една страна искам да изглеждам като повечето момичета в днешно време, от друга страна осъзнавам, че това е много глупаво, просто бих искала да се чувствам добре в тялото си, в мислите и чувствата си, а вмомента съм по – зле от всякога в това отношение. Искам да намеря себе си.