Други
Паник атака
Здравейте! От доста време получавам ПА и не знам как да се справя с тях. Положението става все по-зле. Постоянно съм замаяна и имам чувството, че ще пропадна. Преди ко се случваше...
Подобни истории
Филтриране по Категория
Към началото
Други
Има и щастлив край
Здравейте,често съм се чудила,има ли място,където да мога да разкажа историята си,без тя да доведе до разкриването коя съм аз…Вероятно тук често се срещат подобни...
Тийн
Искам да направя първата крачка, но ме е страх
Здравейте! Казвам накратко, непълнолетна съм, на 15, от тази година съм в ново училище, като имам прекрасни приятели и учители, които ми помогнаха бързо да преодолея притесненията...
Любов и Секс
Какво да му нашиша?
Имах интересно преживяване преди няколко дена. Студентка съм и бях командировка за близо месец . Имам си приятел с когото вече 2години сме заедно. Заради връзката си много...
Други
Напълно объркана , имам нужда от съвет
Здравейте ! Имам семеен проблем и незнам как да постъпя. С мъжа ми все още нямаме деца. Работим и като се приберем след работа аз започвам да му разказвам как е минал денят ми , а...
Любов и Секс
Любовна неволя
Нещо ме измъчва имам чувство, че предпочитам да спя по цял ден ,за да не мисля за него … ама това не е решение на проблема ,лошото не е в това че мисля за него а в това ,че знам...
Паник атака
Здравейте! От доста време получавам ПА и не знам как да се справя с тях. Положението става все по-зле. Постоянно съм замаяна и имам чувството, че ще пропадна. Преди ко се случваше от време на време, но сега вече доста често. Както си вървя на пътя и ми става лошо и имам чувството, че всеки момент ще пропадна и трябва да седна някъде, за да отмине. Ускорява ми се пулса и сякаш краката ми омекват и не мога да да запазя сякаш равновесие. Това нещо вече взе много да ме тормози и пречи. Моля ви ако можете по някакъв начин ми помогнете! Благодаря предварително!
Здравейте, пристъпа на спонтанна тревожност е следствие от състоянието в което се намирате, а не първоизточника на вашето страдание. Той показва на организма, че нещо с вас се случва по начин по който не ви удовлетворява. В случая трябва да се диагностицира състоянието в което се намирате и да подходим терапевтично към него. Терапията се осъществява в зависимост от тежестта на случая. Може да бъде по медикаментозен път, чрез психотерапия или по двата начина. Важно е да се насочите към специалист, който да прецени с точност от какво се нуждаете. Самолечението и забабавянето му, не е препоръчително! Оставам отворен за въпроси, ако имате нужда можете да се свържете с мен или с колега. Желая ви хубав ден и повече кураж!..
Здравей,преди няколко години,аз имах същия проблем.Лекарите ми дадоха две решения,или да го преодолея сама,като се изправям пред страха или да започна медикаментозно лечение.
Избрах първия наичин.Когато получех ПА в къщи,просто сядчх,дишах дълбоко и си представях,че съм на някое спокойно място,пълно със зеленина .Буквално си го представях наяве и пристъпа преминаваше.А когато се случеше навън,сядах на някоя пейка или в заведение и същата процедура 🙂
Трудно е да се изправиш срещу страха си,но ако сами не го преодолеете,с лекарства също няма да успеете ,късмет !
Много благодаря за споделянето! Пожелавам ви нормален начин на живот!
Здравей, и аз имам същия проблем вече от години. Лекувал съм се с антидепресанти и съм ходил на терапия, имах периоди на подобрение. Вмомента обаче съм в доста трудно положение, защото почти не излизам от дома си. Може да се каже, че съм развили агорафобия. Според мен най-сериозния проблем идва от това, че когато ни се налага да излезем някъде започваме да се страхуваме да не получим паник атака, страхуваме се от местата, на които сме получавали атаки преди, страхуваме се да попадаме в ситуации, в които ни се е случвало да се чувстваме лошо преди и се получава един затворен кръг. Така е почти сигурно, че ако се страхуваме да не получим паник атака, наистина ще я получим, защото сами се напрягаме с мислите си. Според мен е много важно на първо място да намерим това, което ни успокоява и ни кара да се чувстваме сиурни и спокойни. Не е изобщо лесно да се живее в такова състояние, но за съжаление хората които не са го изпитвали няма как да ни разберат. Клщчът според мен е в намирането на начин да успокоим мислите си, да спрем да сестрахуваме и да мислим постоянно за това и според мен тогава всичко ще отмине… но за съжаление поне аз за себе си все още не съм намерил тази формула, която може да изчисти съзнанието ми. Вмомента вкъщи се чувствам що годе добре, много много ряядко ми се случва да се почувствам напрегнато… но наложи ли ми се да изляза на улицата нещата стават доста напрегнати. За сега се ограничавам да излизам на много кратки разстояния и ако трябва да ходя до малко по-далеч винаги пътувам с автомобил. Не мога да се возя вече в градския транспорт заради многото хора. В такси пак ми е напрегнато, но поне не се налага прекалено дълго да се возя и някак си успявам да се справя. Много се надявам да успея отново да живея нормален и спокоен живот… пожелавам го и на вас!
Значи не съм сама, разбирам ви напълно. Вие консултирали ли сте се с някой психолог, понеже казахте, че сте взимали антидепресанти? И ако не ви е проблем може ли да споделите кои са? Защото това не е нормално и не знам как трябва да се преодолее. Пожелавам ви да намерите своя начин за преодоляване! Благодаря за споделения проблем, понеже много хора се страхуваме да споделим с близките си!
Консултирал съм се и с психиатър и имам предписани лекарства, ходил съм и на терапия при психолог. Сега пия от около 2 години вече Ципралекс и Флуанксол, но преди съм пил и други лекарства. Имам паник атаки от доста години вече, имал съм и доста тежки периоди, имал съм и моменти в които съм се справял добре. Сега, въпреки че трудно излизам на улицата не се чувствам чак толкова зле, колкото съм се чувствал понякога, но все пак съм имал и по-добри периоди. Надявам се някак да успея да стабилизирам нормалния си начин на живот.