Има и щастлив край
Здравейте,често съм се чудила,има ли място,където да мога да разкажа историята си,без тя да доведе до разкриването коя съм аз…Вероятно тук често се срещат подобни...
Филтриране по Категория
Filter by Author
Здравейте,често съм се чудила,има ли място,където да мога да разкажа историята си,без тя да доведе до разкриването коя съм аз…Вероятно тук често се срещат подобни...
Публикувано |
Здравейте! Казвам накратко, непълнолетна съм, на 15, от тази година съм в ново училище, като имам прекрасни приятели и учители, които ми помогнаха бързо да преодолея притесненията...
Публикувано |
Имах интересно преживяване преди няколко дена. Студентка съм и бях командировка за близо месец . Имам си приятел с когото вече 2години сме заедно. Заради връзката си много...
Публикувано |
Здравейте ! Имам семеен проблем и незнам как да постъпя. С мъжа ми все още нямаме деца. Работим и като се приберем след работа аз започвам да му разказвам как е минал денят ми , а...
Публикувано |
Нещо ме измъчва имам чувство, че предпочитам да спя по цял ден ,за да не мисля за него … ама това не е решение на проблема ,лошото не е в това че мисля за него а в това ,че знам...
Публикувано |
Mama mi e kazvala da ne pozvolqvam da me machkat.A toi tochno tova napravi s menn.Da kajesh KURVA na momicheto do teb e mnogo lesno…..noo da se postavish na neinoyo...
Публикувано |
Здравейте,често съм се чудила,има ли място,където да мога да разкажа историята си,без тя да доведе до разкриването коя съм аз…Вероятно тук често се срещат подобни истории,преживелици,които няма как да се споделят другаде,за да не очернят с мъка спечеленото бъдеще,или да разрушат постигнатия мир .След много търсене,открих сайта и мисля,че е време да разкажа това,което често ме държи будна нощем и не ми позволява да се радвам пълноценно на постигнатото щастие.
Родена съм в бедно семейство,не защото родителите ми бяха неспособни да работят,ами защото и двамата се бяха отдали на пороците си. Майка ми обичаше хазартните игри,но понеже сме от малък град и нямаше много възмжности,прекарваше всяка свободна минута и харчеше всяка заделена стотинка,в игри на бинго.Майка ми не беше лоша,напротив,мисля,че просто бягаше от реалността,давеше болката и отчаянието си ,като се потапяше в следенето на числата.Естествено,това означаваше,че и децата й прекарваха доста време по залите.Нямам идея,колко точно нощи сме прекарвали,спейки по столовете и масите….
Баща ми пък,беше алкохолик,абсолютен,непоправим,неспасяем.
Лошото беше,че имаше много страшно пиянство,толкова често ни биеше всички в къщи,че не мога да си спомня,имало ли е изобщо вечер ,в която да не сме се свивали от страх,че все пак ще успее да стигне до спалнята,в която всички спяхме.Радвахме се,когато припадаше в коридора или на леглото в кухнята.Всъщност,до 15 годишна възраст,всички мои спомени,са свързани с пиянства,побойща,кървави сцени,някои от които завършваха в спешното….Точно тези ми спомени,както и преживяното след тях,ме изградиха като личност.Но да продължа.
След раздялата,изживяхме 2 години на още мъки,лишения и тормоз,баща ми идваше пиян в квартирата ни,нападаше майка ми,често с юмруци,но когато викахме полиция,те се оправдаваха,че нямат право да се намесват в семейни скандали и просто го предупреждаваха….. 2 години страх,ужас,криене,изобщо,среда,неподходяща за тийнейджърка.Така срещнах първото си “гадже”,което се оказа и сводник.Всъщност,в началото нямах идея с какво точно се занимава,а и на 17,не това ме интересуваше.Когато го разбрах обаче,вече беше твърде късно да се спася,не само,че бях въвлечена,бях буквално продадена и принудена да проституирам.
По характер,аз съм голям инат,а когато един инат е принуждаван да прави нещо,което не иска,последиците винаги са неприятни,а и чести.Първата година се борех,опълчвах се,дори опитах да избягам….Не че стигнах далече,още нося белези от сутринта,в която ме намериха и върнаха,имам и много в последвалите години,но за тях причините са съвсем различни.Както и да е,борих се цяла година,не се измъкнах,но реших,че не е нужно всички да страдаме.Някак си,реших,че е по-добре само аз да си го отнасям и започнах да защитавам и да поемам вината на всяко от момичетата.Желанието ми да защитавам по-слабите психически,се превърна в моя втора природа,в мисия,цели 5 години от живота ми….Докато един ден,всичко свърши,сутеньорите ми бяха арестувани и осъдени,а нашата “групичка”,пратена в център за ….. и аз не знам за какво,защото имаше момичета,пострадали при различни ситуации.
Живяхме няколко месеца там,не че имаше къде да отида….Не можех да се прибера в къщи,не знаех как или какво да обясня,след като 5 години лъжех майка си,че съм сервитьорка и живота ми е едва ли не идеален,не можех да остана дълго и в центъра,защото бяхме временно настанени.Така отново се озовах в бранша,в клуб,както го наричаха другите момичета.Там се запознах и с бащата на детето ми.Беше мил,отнасяше се с мен като с човек,а не играчка,за която плащаш.Хванах се за него,като удавник за сламка.Той знаеше с какво се занимавам и въпреки това ме прие,обеща ми помощ,ако реша да се откажа и аз се възползвах от правото си на “момиче без сутеньор”,момиче с избор.Бяхме заедно няколко месеца,но аз винаги ще съм му благодарна,за това,което тогава направи за мен,за куража,който ми даде,за рамото,зад което се скрих. И макар да забременях,идилията не продължи дълго,но поне имах основата,да се завърна в родния си град,без да се налага да давам никому обяснение какво,защо и как. Родих и в началото живеех с родителите си,които междувременно отново се бчха събрали,повече от нужда,отколкото от желание.Историята беше обречена да се повтори,но аз вече имах много по-основателна причина,да се опълчвам на тормоза на баща си и се борех,не само се борех,ами и имах надмощие,защото след всичко преживяно,той вече не беше толкова страшен,не беше бащата,който ме караше да треперя.Не се опълчвах заради единия инат,а защото вярвах,че имам силата да го спра.
Въпреки всичко преживяно,колкото и срамно да е,не смятах,че имам причина да навеждам глава.Аз бях малка,когато всичко започна,обещанието за един по-хубав живот,живот различен от мизерията ,в която съм се родила,не само ме изкуши,което предполагам беше нормално,не само взе най-хубавите ми години,но и ме научи на много.Научи ме,че не е лошо да те е страх,ако успяваш да продължиш,въпреки страха,научи ме,че силата не идва от мускулите.И макар да ме превърна в един твърде рационален и ,бих казала студен човек,но и ми даде смелостта,да изградя едно по-добро бъдеще за мен и детето ми.
8 месеца след раждането ,се запознах със съппруга си.Намерихме се в сайт за запознанства,колкото и банално да звучи 🙂
Бях решила,че никога няма да имам сериозна връзка,защото не знаех на какъв мъж ще попадна,а нямаше да позволя на никого,да тормози детето ми,но и бях далеч от мисълтта,че ще живея като монахиня.Аз бях млада жена,имах своите нужди и желания и никога не съм го крила.Бащата на детето ми не ги задоволяваше и беше логично да се отдръпна от него,въпреки ,че чаках дете от него.Едно е приятелство и признателност,съвсем друго е да жертваш живота си за нещо,което по начало е било обречено.
Но ето,макар да започнах една “само сексуална” връзка,много скоро тя прерастна в нещо повече.Новият ми приятел живо се интересуваше от мен и детето ми,като чистосърдечно и открито,показваше,че му доставя удоволствие да сменя пелени,да го храни,че дори изпитваше и гордост,когато непознати на улицата,му правеха комплименти,колко много детето прилича на баща си….. Факт е,че двамата са си копие,макар съпругът ми,да не му е биологичен баща.И далеч нямам предвид само характера,но и външно,сякаш са правени в един калъп.Предполагам,не вярвам в Бога,но сигурно природата или съдбата,знам ли кое точно,си знае работата.
И така,вече повече от 10 години,аз съм щастлива.Не че си нямаме семейни скандали,далеч няма да ви лъжа 🙂 Но въпреки всичко,дори след като разбра цялата истина за мен и живота ми,този мъж никога и под никаква форма,не се отказа от нас.Дори спокойно мога да заявя,че успя да събуди чувства,които смятах,че годините отдавна са умъртвили и никога повече няма да изпитам.
Аз така и не успях да върна емоционалната страна на характера си,все още реагирам само логично,никога инстинктивно,но…. Но в края на крайщата,всичко,през което преминах,всяка болка,обида,всеки удар,който ми е бил нанесен под каквато и да е било форма,си струваше.Струваше си всяка фалшива усмивка,всяка прикрита синина,струваше си и болката,с която заплатих,за да стигна до тук,до този момент,когато мога с чисто сърце и искрена усмивка,да заявя – Аз не съжалявам за нищо и получих своя щастлив край!
Здравей! Сигурно ти е олекнало, като си си изляла душата тук. Хубаво е, че го направи, защото сигурно има доста хора в твоето положение в миналото и така би им вдъхнала кураж. Поздравленията за силата, която имаш.
Благодаря :3
Страхотна история! Истинска, борбена! Всяко нещо има щастлив край, от нас зависи! Не губете надежда, а действайте, за да може щастието да е винаги до вас!
Благодаря 🙂
Много силна история! За съжаление има много момичета, които преминават през същото но са малко тези, които успяват да се откъснат и да заживеят щастливо. Мога само да си представям колко е трудно за жените, преминали през подобно нещо да създадат семейство. Твоята история може би ще вдъхне кураж и на тези, които са в подобна ситуация да повярват, че всичко може да се оправи и че след най-тъмната нощ идва светлината. Направи ми впечатление, че пишеш доста грамотно и смислено, което само показва, че и добре образовани и интелигентни момичета могат да попаднат в подобна ситуация. Винаги съм се чудила защо е толкова трудно да се избяга в такива моменти, но явно без да си го преживял няма как да го разбереш. Пожелавам ти много шастие в живота и много радост с детенцето! Сигурна съм, че като човек, преминал през всичко това, ще си много по-грижовна майка от много други хора и ще възпиташ и закриляш рожбата си с много внимание и любов. Няма да ти казвам да бъдеш силна, защото ти си. Бъди щастлива и обичана!
Благодаря за пожеланията 🙂
За съжаление,истината е,че повечето момичета,минаващи през това,биват прекършвани още в началото …. Не е лесно да понесеш всичкия тормоз,психически и физически ,и да останеш борбен,с поглед отправен към едно по-добро бъдеще. Това е и основната причина,повечето жени да се отказват от борбата и цял живот да живеят с мисълта “аз друго не мога” .
Искрено се надявам,че историята ми ще стигне до някоя от тях,че ще им помогне да си отворят очите и да осъзнаят,че оставяйки се на тираните си,не постигат нищо,освен сами да се погубват .