Още от малка знаех, че съм различна. Знаех, че съм нетипична в обществото. Знаех, че не съм мечтаната дъщеря на майка си. Знаех и това адски болеше!
Единствено знаех, че вътре в мен живее един мъж, който така грубо подтисках и се срамурах от това! И се все още.
Бях самотно дете, нямах приятели. Бях отбягвана и ненавиждана. Бях обект на подигравки , на какво ли не…
един ден от любопитство влязох в един чат с мъжко име. Харесваше ми да пиша в мъжки род..
едно проклето любопитство ме доведе до унищожение.
Ден след ден взех да се задълбочавам!
Попаднах на момиче, наистина не мислех, че може да се случва нещо сериозно. Ден след ден това прерастна в любов. Това продължи доста дълго време. Много се влюбих, момичето също.
Не очаквах, че така могат да се развият нещата. Спасяваше ме това, че живея в чужбина и срещите се отлагаха. Така с години.
Направих много опити да се спра, много опити тя да се откаже от мен. Знаех, това трябва да има край.
Нямаше как да й го кажа, за да не загуби разсъдъка си.
Нито е искала да ме чуе по телефона, нито да ме вижда от камера. Искаше само снимки. Снимки които пращах на друг.
Осъзнах, че това моето вече е психично и болно състояние.
В реалният си живот съм човек, който прави път на мравката. Но какво значение има всичко това, щом в душата си съм толкова , че причинявам такава болка на човек, който обичам повече от живота си.
След толкова години я изоставях, какво ли не правих, а тя ми прощаваше.
Вече си купи билет и идва за Коледа. Реших да си поема последстията, ако иска да ме съди, ако иска да ме убие..
Но да се свърши. Много пъти мислех за самоубийство. Но толкова съм егоистична и слаба, че и това не умея!
Всеки ден се моля на Бог да ме убие, да отнеме тази душа!
Това да наранявам нея, това ме съсипва.
Не знам как да постъпя вече.
Не искам да й вредя повече.
Тя не го заслужава. Никой не заслужава подобна съдба!
Искам да си отнеса наказанието.
Без нея живота ми няма капка смисъл.
Това моето е болестно състояние.
Няма да ми стигнат редовете от това да опиша какво е между нас и какъв човек е тя. Но вече неиздържам…
нямам покой, съвестта ми не ми дава мира..
но й вредя. Вредя й с лъжите.
Единстврната истина е, че я обичам повече от всичко на света!
Да беше ме убил Господ, да не й бях сторила това зло.
Мразя и се ненавиждам.
Не мога да се погледна в огледалото.. нито мога да спя, нито да дишам..
искам единствено тя да е добре.
А с мен каквото стане, не ми пука за мен самата. Пазете се от хора като мен! Уверете се добре с кого си пишете. Искайте доказателства!
Много съжалявам, че точно тя попдна на мен.
Много опити направих да я изтръгна от живота мо.. но тя винаги се връщаше.
Много по-силно е от мен. Аз не се справих с това..