В наши дни хората са отвратителни. Все едно дали става дума за любов, за приятелство или дори колегиални отношения – всеки се опитва да те “поправя”. Всеки е убеден, че той е Пътят, Истината и Животът и само той знае кое е правилно за теб, как трябва да живееш и какво да правиш. Писнало ми е! Винаги съм искал – и с жените, и с приятелите, и роднините, колегите, въобще във всеки вид взаимоотношения другата страна просто да приема свършеният факт, а именно “Аз съм такъв и такъв ще си остана. Така е най-добре за мен и това не подлежи на оспорване”. Толкова ли е трудно хората да те приемат такъв, какъвто си? Каква е тая обсесия по това да си навираме мнението там, където не го искат? Защо не можем просто да кажем “Добре, ти си такъв и аз те приемам!” вместо “Ама как така си такъв, а не онакъв? Трябва да се промениш веднага, защото иначе животът ти ще е гаден”. Твърде насериозно са се взели повечето хора – то бива да си компетентен по всяка тема, но животът на Х е тема, по която Х е компетентен и винаги той е бъде компетентен. Затова вземете да си скриете някъде съветите и ако не можете да приемете хората такива, каквито сте… променете се! Нали обичате промените и поправките? Тогава поправете себе си и се скъсайте от гордост с резултата!