Не толкова далечната 2020г…. Годината,която остави най-големият отпечатък в живота ми… И до ден днешен, вече с мъж и дете, този така лош спомен ме преследва постоянно. Няма да задълбавам, толкова много. Просто, много ми тежи и имам нужда да излея тази лоша емоция, защото няма на кого да я споделя. Таа… Той беше мой колега от доста време вече и както в повечето истории, не ти е минавало през акъла,че може нещо да има, като не си гледал на този човек по такъв начин. До онзи поглед.. поглед, в който ти става неудобно и тайно се изчервяваш, но се надяваш да се повтори пак, и пак, както се случи и при мен. От поглед на поглед – от целувка на целувка иии , ей го на, влюбен си! И наивно си мислиш, че човека отсреща изпитва същото. Хахах,друг път.. Това продължаваше няколко месеца, а аз вече мечтаех за какво ли не, за Бога! Докато не разбрах, чрез общи приятели ,че той , нашия, през цялото време е имал приятелка и умело успя да я скрие от мен, както явно и мен от нея. Скарахме се, изсипах какво ли не в яда си. И най-смешното е ,че излезнах аз виновната ,защото на нея каза, че съм някаква луда, която го е преследвала…А още по-тъжното беше, че тя му повярва. (Спестявам ви доста неща, между другото, защото, просто няма смисъл да се унижавам допълнително, простете). Тази драма продължи до там, че след като всичко се разбра, продължи да се опитва да има контакт с мен, но аз бях толкова съсипана вътрешно,че по всякакъв начин се опитвах да сдържам емоциите си и да запазя добрия тон, защото не исках колегите ни да разбират, въпреки,че някои разбраха. Моята психика стигна дъното в момента, в който “тя” започна работа при нас и може би се досещате, че това беше моя предел на емоционалното ми състояние. Напуснах работа с надеждата, никога повече да не зърна тези лица и три години по-късно, все още успява тази надежда да ме крепи, но това предателство, тези лъжи (не знам, наистина, какви думи да използвам) не ми дават покой. Във всеки един момент, в който остана сама със себе си, той ми е пред очите… Моята голяма, неизживяна любов, която ме накара да се чувствам, като най-голямата глупачка, защото ме вкара в страшна мрежа от лъжи! И, да ви кажа, малко ми улекна. Благодаря на хората, които ще прочетът историята ми. А съветът ми към вас ще бъде: Не бъдете, толкова наивни, колкото бях аз! Не допускайте хора до себе си, без да сте ги изпитали! Само ВРЕМЕТО показва , кой си струва! Кой е за цял живот и кой преминава през нас за да ни покаже,че след лошото , винаги идва хубаво – след бурята, винаги изгрява слънце!