Здравейте, това не е история, но е нещо което си стои в мен и чака да бъде казано! Не зависимо дали четете това от изнемогване, за забавление или по други причини, благодаря, че моета мисъл стига до вас! На последък се чувствам изморена, тъжна, всичко се превръща в рутина, имам проблеми със стомаха, постоянно ме боли винаги ми е лошо, оказа се че имам нервен стомах и гастрит! Това обаче се оказва не е от сега за да достигнеш до състояние в което стимаха ти да се възпалява всеки път когато се притесниш, се изисква време! Но не съм тук за да се оплаквам! Родителите ми се разведоха когато бях на 6 години! Помня много малко от моето… Е от старото си семейство, помня караниците, пимня биенето, помня това, че тях постоянно ги нямаше… Но предпочитам да запомня семейството си с карането на колело, песничките вечер, как тати свири на китара, а мама ми чете приказки, как сме обикаляли на палатки със седмици не се прибирахме, бяхме заедно! Сега нещата са различни аз порастнах, а те стават все по далечни, и колелото ми е вече малко, и китарата на тати не е с него, а мама е твърде уморена да си говори с мен, а камоли да ми чете приказки, пък и вече съм на 14, и старата ни паладка се изгуби из времето… Въпреки че съм щастлива от, това че вече не са заедно, понякога вечер си представям как сме само аз тати и мама, без брат ми, още не е роден, излизаме на площадката и тати ме хвърля в огромните преспи сняг, а мама го блъска и падат двамата до мен… Може би единствения ми спомен който не съм затворила в дневник в чекмеджето! Вече свикнах раницата ми с дрехи е винахи готова в случай, че тати каже че ще ни вземе. Почти не го виждаме, работи в София и е далеч от нас, а когато се върне е изморен и ядосан от работа, не веднъж умората и гнева са достигали до нас(аз и брат ми) по един или друг начин! А мама тя е постоянно в леглото си или не се чувства добре, или я боли глава или не може да стане, вече рядко си правим дни само за мен и нея, но това няма значение, можеше поне да си говорим… Поне малко щеше да е страхотно… Но уви не всички имат време да говорят с мен, аз разказвам на дълго и широко, и ако сте стигнали до тук най-вероятно ви пука за мен, благодаря ви!