Първата ми любов ме съсипва

Първата ми любов ме съсипва


Първата ми любов ме съсипва
Публикувано |

Здравейте! Аз съм момиче на 15 години, пиша  за да чуя различни мнения и гледни точки, относно ситуация, която непрекъснато ме тормози в последната година.Предварително се извинявам, че историята е  дълга.

Миналата година през май месец, срещах момиче. Тя е от моето училище, но поради ковид бяхме дълго време онлайн, и не я бях виждала до момента. Тя е 3 години по-голяма от мен, бе 11 клас към онзи момент, а аз 8. Един ден най-добрата ми приятелка ме завлече голямото междучасие, да излезем навън да пуши. Веднага забелязах момичето в тълпата,  направи ми ужасно голямо впечатление, изключително привлекателно мъжко момиче. Още от тогава знаех, че нещо ще се случи между нас. Бях пред смяна на училището, не бях в добри отношения с класния ми ръководител и бях решила, че не искам да оставам. Но нещо от вътре просто не ми даваше мира, не можех да си тръгна. Близко до училището има място, на което всички се събираме, аз от скоро ходех, но тя и огромната ѝ компания бяха “страши” там. След училище аз и някои от моите съученици бяхме останали на въпросното място, тя и приятелите ѝ естествено бяха там. В един момент я видях, че идва зад мен – направи ми комплимент. В този момент реших, че не бива да се местя от училището. Дълго време побърквах най-добрата ми приятелката с разговори за момичето , тя не я одобряваше изобщо. В последствие намерих социалните мрежи на момичето, и се уверих, че харесва и жени, но бях сигурна в това отдавна. Нещата станаха сложни когато разбрах, че моя далечна братовчедка е в класа ѝ, и не сама бяха изключително близки приятелки. Притеснявах се да не разбере. Братовчедка ми ме представи пред приятелите ѝ, но “моя човек” го нямаше. Мина около месец, познавах приятелите ѝ, поздравяваха ме, но с нея така и не се запознахме. Наближаваше лятната екскурзия, преди завършването. Аз и приятелка бяхме на заведение, щяхме да си вземем пиене за екскурзията, която наближаваше. Една от нейните приятелки ме разпозна и седна до нас, каза че я чака да дойде. Аз се притесних ужасно много. Тя дойде, аз не знаех как да заговоря, в последствие тя се ядоса и ми се развика, аз исках да се заровя в земята. Но бързо ѝ мина, и отвърна с комплименти, разбрах че тя вече е знаела за мен, така че “запознанство ” не се случи.
Прескачам екскурзията, едни от най-лошите ми дни някога, държаше се повече от зле. Дойде лятото, не спирах да мисля за нея, тя се беше превърнала в приоритет номер 1 за мен. Изгубих изключително много приятели, само защото не я одобряваха.
Лятото също беше изключително трудно за мен, нищо не се случваше между нас освен това, че се имахме в социалните мрежи и тя следеше какво се случва с мен. Новата учебна година започна, тя рязко промени незаинтересоваността си, писа ми. Надеждните ми отново се появиха. В интерес на истината, сравнително се държахме в течение, пишехме си.
По време на чатовете разбрах много неща за нея, отвори се към мен, въпреки че е изключително скрита и поверителна за личния си живот. Сподели ми, че е била с момиче преди време. Всичко е тръгнало от семейство ѝ, повлияла се е много от баба си. Не ми каза как точно са се разделили, но звучеше травмирана. Нещата наистина са сложни, и точно за тази тема – не ми сподели много. Не посмях да я питам, тя е много сложен и избухлив характер, в един момент говори спокойно, в друг може да налети на бой. Въпреки всичко чувствата ми към нея се увеличиха, излизаха извън контрол и аз наистина разбрах, че обичам това момиче. Никога не бях изпитвала нещо подобно. Преглътнах егото си и, и реших че е време да ѝ кажа. Мислех го много, не можех да спя, отбягвах я в училище, а и не беше трудно когато приятелите ѝ бяха наоколо тя се държеше все едно не съм там. Стиснах зъби и най-накрая след почти 7 месеца – ѝ казах.
Отговора ѝ  беше изключително мил, думите ѝ бяха подбрани, не очаквано за нея. Но ме остави с много объркани мисли. Пролича си, че не ме взе на сериозно. Накратко, каза че тя не е “човека за мен”, и че не търси връзка към момента. Сподели, че иска да поддържаме контакт, и че не иска да я отбягвам в училище. До тук добре – докато не се върнахме на училище след месец онлайн. Тя започна да се държи изключително арогантно, усещах злобните погледи на приятелите ѝ всеки път в който се засечем. Бях объркана, не знаех защо промени отношението си толкова рязко. Не можех да спра чувствата си, който вече бяха изключително сериозни, не знам дали беше правилно или не, но началото на тази година си направих татуировка, която тя ми избра. Не е нещо глупаво и нещо, за което ще съжалявам но ми напомня за нея. Ще я помня като първата ми любов.
Нещата в последно време ескалират, съучениците ѝ идват в моята класна стая постоянно, притеснявам се защото моите съученици разбраха, че се познавам с тях и ” шегичките” не спират. Всеки ден е ад за мен и ми изключително трудно да ходя на училище, най-добрата ми приятелка премести града, и аз съм сама. Завършва след 2 месеца, и аз не знам какво да правя, нямам никаква подкрепа от никого и това изключително много ми тежи. Не мога да кажа на никой от учителите как се чувствам, класът ѝ са любимците на училището, всички много ги харесват, и всичко им се разминава.

Мнението на всеки, който е отделил време да го сподели е  от значение за мен, благодаря!

Мнения за историята (0)

Мнения

Можете да управлявате абонамента си за получаване на известия за нови мнения в тази история.