<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>        <rss version="2.0"
             xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
             xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
             xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
             xmlns:admin="http://webns.net/mvcb/"
             xmlns:rdf="http://www.w3.org/1999/02/22-rdf-syntax-ns#"
             xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/">
        <channel>
            <title>
									Тийн - Анонимни.com | Анонимно споделяне на истории Forum				            </title>
            <link>https://anonimni.com/community/teen/</link>
            <description>Анонимни.com | Анонимно споделяне на истории Discussion Board</description>
            <language>bg-BG</language>
            <lastBuildDate>Sat, 23 May 2026 03:41:05 +0000</lastBuildDate>
            <generator>wpForo</generator>
            <ttl>60</ttl>
							                    <item>
                        <title>Обичам го!</title>
                        <link>https://anonimni.com/community/teen/%d0%be%d0%b1%d0%b8%d1%87%d0%b0%d0%bc-%d0%b3%d0%be-2/</link>
                        <pubDate>Thu, 28 Dec 2023 13:56:38 +0000</pubDate>
                        <description><![CDATA[Преди няколко месеца се влюбих в едно момче от класа ми. Той никога не е бил просто едно обикновено момче за мен, винаги е бил по-специален от другите!
   Един ден се прибирахме всички от у...]]></description>
                        <content:encoded><![CDATA[Преди няколко месеца се влюбих в едно момче от класа ми. Той никога не е бил просто едно обикновено момче за мен, винаги е бил по-специален от другите!
   Един ден се прибирахме всички от училище и го видях, че се прибира и реших да се прибера с него. По пътя си говорихме, смяхме и обсъждахме съучениците си. Той вече трябваше да се прибира, защото стигнахме дома му. А пък аз продължих напред. И така след този ден нататък се изчаквахме, за да се прибираме двамата. След време той ме попита дали искам да го изпратя до мястото, където той спортува и аз се съгласих. Така прекарвахме повече време заедно. Съотборниците му от отбора му ни мислеха, че сме заедно и той там не ми обръщаше много внимание . Аз пък ходех на уроци, които бяха в същия час, в когото аз го изпращах и се налагаше да закъснявам. Там всички знаеха защо закъснявам и с кого съм била. Все още си спомням комплиментите и фалшивите обещания, които ми даваше. Беше ми подарил един бонбон, който и до ден днешен си пазя! Станахме най-добри приятели, но разбира се той беше нещо повече от най-добър приятел. Не мога да опиша колко щастлива бях тогава! Имах чувството тогава, че и той ме харесваше, защото в час постоянно ме гледаше и когато го погледна веднага се обръщаше напред. Беше ми разказвал, че има момиче, което харесвал за 3 седмици , обаче тя не го харесвала и аз знаех, че говори за мен, защото той знаеше за момчето, което харесвах преди, но не знаеше, че вече не го харесвам, а обичам него! Той се държеше отвратително с другите, а само с мен се държеше супер миличко. Дори в 5 клас беше казал, че ще си изтегли любимата ми песен специално за мен и така песента се превърна в нашата си песен, която беше само за нас! Един негов приятел бе казвал, че с момчето, което харесвам сме гаджета и момчето разбра и с приятелят му се скараха и той тогава си остана мой приятел. Все още си спомням нашите  спомените! Мислех си, че ще бъдем така завинаги!
  Един ден отивам при момчето, което харесвам и неочаквано той започва да се държи отвратително, бута ме и казва, че му досаждам. Бях готова да се разплача и отидох на уроци. Там госпожата ми даде да чета текст и гласът ми трепереше. Всички разбраха, че се е случило нещо с него, защото по принцип закъснявам, а вече не. От този ден нататък животът ми се преобърна на 180 градуса. Започнах да плача всеки ден, чудейки се какво не ми е наред, за да той да направи така. След това започна да ми пада косата и да приемам успокоителни от стрес. Също и много да мигам, подиграваха ми се заради това и ми измисляха подигравателни прякори, дори и той. Намери си гадже и мен ме игнорираше. Попитах го, защо ме игнорира и той ми каза, че ме е харесвал, но вече не. И така абсолютно всеки ден плаках и отказвах да се храня. Родителите ми се притесниха и ме заведоха на психолог. Психоложката ми каза да се откажа от него, но аз НЕ мога! Реших да му споделя, че го харесвам, но той нищо не каза. След време започна да ме обижда, подиграва и настройва другите срещу мен. Прощавах му, все пак го обичам! Опитах се да поговорим, но той отказа. И така след няколко месеца тормоз и стрес вече ми писна и реших да го заплаша с класната, че ако още веднъж ме обиди ще и кажа. Той се уплаши и искаше да си оправим взаимотношенията. Каза ми, че някой му е казал, че съм казвала, че сме били гаджета, което е пълна лъжа. Тогава му казах, че е лъжа и той спря да ме обижда. След време психоложката ни събра двамата очи в очи, за да се изясним. Разказах му всичко, колко много съм била щастлива, когато съм била с него и след това колко много ме е наранил и той буквално не каза нищо. Казах му, че ще го обичам винаги каквото и да стане! Написах му писмо и му го прочетох и той ми се усмихна и се зачерви. Разказа на целия клас за това писмо. Правех всичко за него! Преди 1 седмица преди часа по ФВС ме заболя сърцето и не можех да ходя от болка. Него го нямаше, защото имаше ангажименти и нямаше как да дойде на училище. Това беше, защото цял ден не бях яла. Въртеше ми се свят. Влезнах в час и казах на учителя, че не мога да играя, защото ми се вие свят и ми е лошо. Господинът ме прати при фелшерката. Разказах и какво ми е и легнах. След като станах не можах да се задържа на краката си и продължаваше да ми се вие свят. Даде ми захар и всичко се оправи. Тогава осъзнах, че ми е паднала кръвната захар. Влезнах в часа и господинът и една моя приятелка започнаха да ми се подиграват за болките в сърцето ми, където имах. След това разбрах, че господинът ми се е подигравал и целият клас ми се е подигравал. Когато се прибрах осъзнах, че съм способна на всичко за момчето, което харесвам, защото аз гладувам за него и искам да имам перфектно тяло за него и да бъда перфектна за него! Всъщност аз правя много неща за него и той знае това нещо и ми каза, че не ме карал да ги правя. На следващият ден му разказах и той започна да ми се подиграва. Вече ми писна и казах на класната и тя му направи забележка, но той продължи да ме обижда и реших да кажа отново на класната и тя звънна на майка му и и разказа и от тогава спря да ме обижда. Преди 3 дни имах рожден ден и чаках да ми го честити въпреки че той знаеше, че имам и не го направи и в момента ми е много гадно. Цял ден плаках заради това, защото това означава, че не го интересувам! Искам всичко да е както преди! Искам да сме заедно, но няма как защото баща му ме мрази и няма да разреши!]]></content:encoded>
						                            <category domain="https://anonimni.com/community/teen/">Тийн</category>                        <dc:creator>Anonymous</dc:creator>
                        <guid isPermaLink="true">https://anonimni.com/community/teen/%d0%be%d0%b1%d0%b8%d1%87%d0%b0%d0%bc-%d0%b3%d0%be-2/</guid>
                    </item>
				                    <item>
                        <title>Майка ми не ме обича</title>
                        <link>https://anonimni.com/community/teen/%d0%bc%d0%b0%d0%b9%d0%ba%d0%b0-%d0%bc%d0%b8-%d0%bd%d0%b5-%d0%bc%d0%b5-%d0%be%d0%b1%d0%b8%d1%87%d0%b0/</link>
                        <pubDate>Mon, 18 Sep 2023 18:28:48 +0000</pubDate>
                        <description><![CDATA[Здравейте,аз съм на 15 години и споделям историята си в този сайт с надеждата да открия някой,който ще ме разбере. Имам чувството,че майка ми не ме обича. Държи се  ужасно с мен (рядко се дъ...]]></description>
                        <content:encoded><![CDATA[Здравейте,аз съм на 15 години и споделям историята си в този сайт с надеждата да открия някой,който ще ме разбере. Имам чувството,че майка ми не ме обича. Държи се  ужасно с мен (рядко се държи добре). Имам по-малък брат и майка ми постоянно ме кара да се грижа за него и когато я помоля да изляза тя започва да се държи ужасно с мен,защото трябва да се грижа за брат ми. Имам също още един по-малък брат,който тя обича с цялото си сърце. Случвало се е той да ми посяга и да ме опипва,но майка ми го е защитавала. Обиждала ме е много пъти, наричала ме е крава,неблагодарница и т.Н. 
Тя постоянно говори за брат ми и на мен не ми става приятно. Имаше период,в който обвиняваше мен,че брат ми не иска да е при нея(тъй като сме 3 деца от трима различни баща) и брат ми беше при баща си и не искаше да се прибира,тогава ми стана тежко и взех едно въже и просто исках всичко да приключи. Най-много заболя,когато майка ми каза,че не я интересува,че ще умра. Знам,че за повечето това ще звучи жалко и смешно,но имах нужда да  споделя]]></content:encoded>
						                            <category domain="https://anonimni.com/community/teen/">Тийн</category>                        <dc:creator>Anonymous</dc:creator>
                        <guid isPermaLink="true">https://anonimni.com/community/teen/%d0%bc%d0%b0%d0%b9%d0%ba%d0%b0-%d0%bc%d0%b8-%d0%bd%d0%b5-%d0%bc%d0%b5-%d0%be%d0%b1%d0%b8%d1%87%d0%b0/</guid>
                    </item>
				                    <item>
                        <title>Не знам какво да правя</title>
                        <link>https://anonimni.com/community/teen/%d0%bd%d0%b5-%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d0%bc-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%b4%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d1%8f/</link>
                        <pubDate>Fri, 06 Jan 2023 12:49:31 +0000</pubDate>
                        <description><![CDATA[Здравейте! Аз съм момиче на 12 и харесвам едно момче ох класа ми. Сигурна съм на може би около 99% , че чувствата ни са взаимни. Просто трябва някой от нас да направи първата крачка. Проблем...]]></description>
                        <content:encoded><![CDATA[Здравейте! Аз съм момиче на 12 и харесвам едно момче ох класа ми. Сигурна съм на може би около 99% , че чувствата ни са взаимни. Просто трябва някой от нас да направи първата крачка. Проблемът ми е, че ме е страх от любовта. Не разбирам защо това е толкова разпространен страх, но е ужасно. Страх ме е да бъдем заедно. Страх ме е какво ще кажат другите за нас. Страх ме е, защото знам, че никой не е намерил сродната си душа от пърото гадже. Страх ме е да не се разделим и после да бъда с разбито сърце. Не ме разбирайте погрешно - нямям никакъв проблем да му кажа каква чувствам, а какво ще последва после. Моля, който и да чете това да каже своето мнение по въпроса или да ми даде съвет. Ще съм много благодарна.]]></content:encoded>
						                            <category domain="https://anonimni.com/community/teen/">Тийн</category>                        <dc:creator>Anonymous</dc:creator>
                        <guid isPermaLink="true">https://anonimni.com/community/teen/%d0%bd%d0%b5-%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d0%bc-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%b4%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d1%8f/</guid>
                    </item>
				                    <item>
                        <title>Объркан съм !</title>
                        <link>https://anonimni.com/community/teen/%d0%be%d0%b1%d1%8a%d1%80%d0%ba%d0%b0%d0%bd-%d1%81%d1%8a%d0%bc/</link>
                        <pubDate>Tue, 27 Dec 2022 15:20:46 +0000</pubDate>
                        <description><![CDATA[Така, нека да започна от това, че се мразя! Сега ще обясня защо. Живеея в малък град, всеки познава всеки и всичко за всеки се знае. Аз съм на 17 израснал в “семейство” на пияница, който под...]]></description>
                        <content:encoded><![CDATA[Така, нека да започна от това, че се мразя! Сега ще обясня защо. Живеея в малък град, всеки познава всеки и всичко за всеки се знае. Аз съм на 17 израснал в “семейство” на пияница, който подлудил жена си. До като бях на 15 живеех с баба и дядо, но те починаха и сега се налага да живеея с баща си, (който според мен е психично болен) и неговата жена,( която е много добра с мен). Та да мина по същество! Така объркан съм, защото се чувствам зле от моята сексуална ориентация ( дори незнам какъв съм). Харесвам момичета  и момчета, някък си това ме травмира, защото искам нещо прекрасно ( просто мечтая за онази любов, която ще ме  промени, която ще ме накара да летя, която ще пазя за да не свърши, но има един проблем, живеея във времена в  които всичко е само секс и всички са безразлични и жестоки. Няма да навлизам в подробности, колко са ме обиждали и колко са ме карали да мечтая и после всичко излиза една голяма лъжа. До сега съм имал, три връзки с момичета , а с момчета дори несъм и искал просто съм объркан..) Та май съм в депресия и незнам как да изляза от нея, а тя се дължи на това, че се чувствам самотен. Всеки ден ставам и мисля за това, как всички имат някой който да ги обича, а аз не ( май това се нарича завист?) Както и да е, просто понякога искам да има на кой да кажа обичам те ( знам, че ще си кажете той е лапе, но наистина го искам и май заради това съм и депресиран.) Благодаря на всички, които четат това. Моля дайте ми съвет или поне мнение, защото това ме мъчи от две години!]]></content:encoded>
						                            <category domain="https://anonimni.com/community/teen/">Тийн</category>                        <dc:creator>Anonymous</dc:creator>
                        <guid isPermaLink="true">https://anonimni.com/community/teen/%d0%be%d0%b1%d1%8a%d1%80%d0%ba%d0%b0%d0%bd-%d1%81%d1%8a%d0%bc/</guid>
                    </item>
				                    <item>
                        <title>Обичам го</title>
                        <link>https://anonimni.com/community/teen/%d0%be%d0%b1%d0%b8%d1%87%d0%b0%d0%bc-%d0%b3%d0%be/</link>
                        <pubDate>Fri, 02 Sep 2022 21:42:59 +0000</pubDate>
                        <description><![CDATA[Осъзнах, че го обичам, когато липсата му макар и за кратко ме вкара в депресия. Не исках да разговарям с никого, не се храних, даже свалих килограми, игнорирах всички включително и семейство...]]></description>
                        <content:encoded><![CDATA[Осъзнах, че го обичам, когато липсата му макар и за кратко ме вкара в депресия. Не исках да разговарям с никого, не се храних, даже свалих килограми, игнорирах всички включително и семейството си. Без него, без съобщение или обаждане от него денят ми не струва, не мога дори да се усмихна истински. Контактуваме от около 5 месеца и аз съм влюбена в него. Безумно…Да имаме много моменти и спомени заедно, но той ми дава смесени сигнали и вече не знам какво да правя. Всички ми казват да се откажа от него, но аз не искам, защото се привързах прекалено много към този човек. Оправя ми деня само с едно “Добро утро”, или пък когато вечер ми звънне за да се видим пред нас за 15 минути. В последната една седмица нещо му има, започна да ме игнорира изведнъж и не знам защо. Знам само, че искам да сме както преди и да се получи между нас. Обаче проблема е, че той може би не знае как се чувствам, но ме е страх че ако му кажа ще прекрати абсолютно всякакъв контакт с мен…:( прекалено съм объркана

Някакви съвети?]]></content:encoded>
						                            <category domain="https://anonimni.com/community/teen/">Тийн</category>                        <dc:creator>Anonymous</dc:creator>
                        <guid isPermaLink="true">https://anonimni.com/community/teen/%d0%be%d0%b1%d0%b8%d1%87%d0%b0%d0%bc-%d0%b3%d0%be/</guid>
                    </item>
				                    <item>
                        <title>Помощ!Момчето, което харесвам не ме познава</title>
                        <link>https://anonimni.com/community/teen/%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%be%d1%89%d0%bc%d0%be%d0%bc%d1%87%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%ba%d0%be%d0%b5%d1%82%d0%be-%d1%85%d0%b0%d1%80%d0%b5%d1%81%d0%b2%d0%b0%d0%bc-%d0%bd%d0%b5-%d0%bc%d0%b5-%d0%bf%d0%be%d0%b7/</link>
                        <pubDate>Tue, 03 May 2022 17:51:26 +0000</pubDate>
                        <description><![CDATA[Преди всичко искам да кажа, че всички имена в историята са сменени!!!!          Така има едно момче, което ще за историята ще нарека Драганчо. Той от известно  време ми сиппатизира и бих каз...]]></description>
                        <content:encoded><![CDATA[Преди всичко искам да кажа, че всички имена в историята са сменени!!!!          Така има едно момче, което ще за историята ще нарека Драганчо. Той от известно  време ми сиппатизира и бих казала, че го харесвам като повече от приятел. Проблема е, че Драганчо е от съседната паралелка, но въпреки това не съм сигурна дали той е наясно с моето съществуване. Преди около година излязохме с общи приятели, но срещата продължи едва десет минути, защото ми изникна нещо. Драганчо не е от хората, които споделят свободно личния си живот в училище, което значи, че е възможно да е обвъзан. Нищо не е на сто процента сигурно, но се водят слухове, че е със старата ми най-добра приятелка. За момента двамата нямаме общи приятели. Не съм сигурна дали мога да попитам някои от класа относно личния живот на Драганчо, защото са клюкари. Въпросът ми е какво да правя, за да не го уплаша, защото ако си има приятелка няма да се меся, но не знам как да разбера повече за него или как да навляза в компанията му без да нарушавам личното му пространство.]]></content:encoded>
						                            <category domain="https://anonimni.com/community/teen/">Тийн</category>                        <dc:creator>Anonymous</dc:creator>
                        <guid isPermaLink="true">https://anonimni.com/community/teen/%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%be%d1%89%d0%bc%d0%be%d0%bc%d1%87%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%ba%d0%be%d0%b5%d1%82%d0%be-%d1%85%d0%b0%d1%80%d0%b5%d1%81%d0%b2%d0%b0%d0%bc-%d0%bd%d0%b5-%d0%bc%d0%b5-%d0%bf%d0%be%d0%b7/</guid>
                    </item>
				                    <item>
                        <title>Моята история (част 1 )</title>
                        <link>https://anonimni.com/community/teen/%d0%bc%d0%be%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82-1/</link>
                        <pubDate>Mon, 25 Apr 2022 08:41:26 +0000</pubDate>
                        <description><![CDATA[Днес е понеделник, 25.04.22, ден след Великден. От известно време особено по празници си мисля за това как животът ми се разви за последните 5 години. Какво ме доведе до тук и как си провали...]]></description>
                        <content:encoded><![CDATA[Днес е понеделник, 25.04.22, ден след Великден. От известно време особено по празници си мисля за това как животът ми се разви за последните 5 години. Какво ме доведе до тук и как си провалих живота. С грешни решения и грешни хора, които когато са с теб и усещат уязвимостта ти, всякаш слагат доспехите на ангел пазител и ти се вкопчваш в тях, вярвайки че тези хора са твоето спасение. В живота на човек постоянно има възходи и падения и всичко зависи от нас самите как ще се справим с тях. Когато си изгубен и всичко, в което си вярвал изчезне, тогава започва самотата. Тук е момента да спомена, че всеки човек сам избира дали да се чувства самотен или свободен! Лошото идва, когато най - малко очакваш. От както живея сама, сиреч 3 години, пробвах различни ''заместители" , за да избягам от собствената си самота. Дали бяха хора, които по онова време съм мислела че ми помагат, или някой вид субстанция, която навлизаше в живота ми неусетно и се задържаше за неопределен период от време. Един ден се погледнах в огледалото...грозна гледка. Сенки под очите, проблемна кожа, слабеех и редица още негативи.Какво ме доведе до тук? Когато си зададох този въпрос усещах, че вече е късно и колко много съм зависима. Продължих. Тревата беше моето спасение, въпреки, че не ми харесваше. Всякаш тя бе единствена за мен и аз за нея, всякаш това беше единствената стабилна връзка, която съм имала през живота си... И тогава дойде той. Мъжът, който ме накара да се замисля на къде отива живота ми. Най - голямата ми радост и най - голямата ми болка.                                                   П.П : Здравейте! Жена на 22 съм и исках да направя нещо като поредица на моята история, защото усещам, че имам нужда да напиша всичко и може би да послужи като урок на някой от Вас. Не желая съвети, просто споделям история. Очаквайте скоро част 2 :)]]></content:encoded>
						                            <category domain="https://anonimni.com/community/teen/">Тийн</category>                        <dc:creator>Anonymous</dc:creator>
                        <guid isPermaLink="true">https://anonimni.com/community/teen/%d0%bc%d0%be%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82-1/</guid>
                    </item>
				                    <item>
                        <title>Първата ми любов ме съсипва</title>
                        <link>https://anonimni.com/community/teen/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d0%b8-%d0%bb%d1%8e%d0%b1%d0%be%d0%b2-%d0%bc%d0%b5-%d1%81%d1%8a%d1%81%d0%b8%d0%bf%d0%b2%d0%b0/</link>
                        <pubDate>Sat, 12 Mar 2022 20:03:24 +0000</pubDate>
                        <description><![CDATA[Здравейте! Аз съм момиче на 15 години, пиша  за да чуя различни мнения и гледни точки, относно ситуация, която непрекъснато ме тормози в последната година.Предварително се извинявам, че исто...]]></description>
                        <content:encoded><![CDATA[Здравейте! Аз съм момиче на 15 години, пиша  за да чуя различни мнения и гледни точки, относно ситуация, която непрекъснато ме тормози в последната година.Предварително се извинявам, че историята е  дълга. 

Миналата година през май месец, срещах момиче. Тя е от моето училище, но поради ковид бяхме дълго време онлайн, и не я бях виждала до момента. Тя е 3 години по-голяма от мен, бе 11 клас към онзи момент, а аз 8.  Един ден най-добрата ми приятелка ме завлече голямото междучасие, да излезем навън да пуши. Веднага забелязах момичето в тълпата,  направи ми ужасно голямо впечатление, изключително привлекателно мъжко момиче. Още от тогава знаех, че нещо ще се случи между нас. Бях пред смяна на училището, не бях в добри отношения с класния ми ръководител и бях решила, че не искам да оставам. Но нещо от вътре просто не ми даваше мира, не можех да си тръгна. Близко до училището има място, на което всички се събираме, аз от скоро ходех, но тя и огромната ѝ компания бяха "страши" там. След училище аз и някои от моите съученици бяхме останали на въпросното място, тя и приятелите ѝ естествено бяха там. В един момент я видях, че идва зад мен - направи ми комплимент. В този момент реших, че не бива да се местя от училището. Дълго време побърквах най-добрата ми приятелката с разговори за момичето , тя не я одобряваше изобщо. В последствие намерих социалните мрежи на момичето, и се уверих, че харесва и жени, но бях сигурна в това отдавна. Нещата станаха сложни когато разбрах, че моя далечна братовчедка е в класа ѝ, и не сама бяха изключително близки приятелки. Притеснявах се да не разбере. Братовчедка ми ме представи пред приятелите ѝ, но "моя човек" го нямаше. Мина около месец, познавах приятелите ѝ, поздравяваха ме, но с нея така и не се запознахме. Наближаваше лятната екскурзия, преди завършването. Аз и приятелка бяхме на заведение, щяхме да си вземем пиене за екскурзията, която наближаваше. Една от нейните приятелки ме разпозна и седна до нас, каза че я чака да дойде. Аз се притесних ужасно много. Тя дойде, аз не знаех как да заговоря, в последствие тя се ядоса и ми се развика, аз исках да се заровя в земята. Но бързо ѝ мина, и отвърна с комплименти, разбрах че тя вече е знаела за мен, така че "запознанство " не се случи. 
Прескачам екскурзията, едни от най-лошите ми дни някога, държаше се повече от зле. Дойде лятото, не спирах да мисля за нея, тя се беше превърнала в приоритет номер 1 за мен. Изгубих изключително много приятели, само защото не я одобряваха. 
Лятото също беше изключително трудно за мен, нищо не се случваше между нас освен това, че се имахме в социалните мрежи и тя следеше какво се случва с мен. Новата учебна година започна, тя рязко промени незаинтересоваността си, писа ми. Надеждните ми отново се появиха. В интерес на истината, сравнително се държахме в течение, пишехме си.
По време на чатовете разбрах много неща за нея, отвори се към мен, въпреки че е изключително скрита и поверителна за личния си живот. Сподели ми, че е била с момиче преди време. Всичко е тръгнало от семейство ѝ, повлияла се е много от баба си. Не ми каза как точно са се разделили, но звучеше травмирана. Нещата наистина са сложни, и точно за тази тема - не ми сподели много. Не посмях да я питам, тя е много сложен и избухлив характер, в един момент говори спокойно, в друг може да налети на бой. Въпреки всичко чувствата ми към нея се увеличиха, излизаха извън контрол и аз наистина разбрах, че обичам това момиче. Никога не бях изпитвала нещо подобно. Преглътнах егото си и, и реших че е време да ѝ кажа. Мислех го много, не можех да спя, отбягвах я в училище, а и не беше трудно когато приятелите ѝ бяха наоколо тя се държеше все едно не съм там. Стиснах зъби и най-накрая след почти 7 месеца - ѝ казах. 
Отговора ѝ  беше изключително мил, думите ѝ бяха подбрани, не очаквано за нея. Но ме остави с много объркани мисли. Пролича си, че не ме взе на сериозно. Накратко, каза че тя не е "човека за мен", и че не търси връзка към момента. Сподели, че иска да поддържаме контакт, и че не иска да я отбягвам в училище. До тук добре - докато не се върнахме на училище след месец онлайн. Тя започна да се държи изключително арогантно, усещах злобните погледи на приятелите ѝ всеки път в който се засечем. Бях объркана, не знаех защо промени отношението си толкова рязко. Не можех да спра чувствата си, който вече бяха изключително сериозни, не знам дали беше правилно или не, но началото на тази година си направих татуировка, която тя ми избра. Не е нещо глупаво и нещо, за което ще съжалявам но ми напомня за нея. Ще я помня като първата ми любов. 
Нещата в последно време ескалират, съучениците ѝ идват в моята класна стая постоянно, притеснявам се защото моите съученици разбраха, че се познавам с тях и " шегичките" не спират. Всеки ден е ад за мен и ми изключително трудно да ходя на училище, най-добрата ми приятелка премести града, и аз съм сама. Завършва след 2 месеца, и аз не знам какво да правя, нямам никаква подкрепа от никого и това изключително много ми тежи. Не мога да кажа на никой от учителите как се чувствам, класът ѝ са любимците на училището, всички много ги харесват, и всичко им се разминава. 



Мнението на всеки, който е отделил време да го сподели е  от значение за мен, благодаря!]]></content:encoded>
						                            <category domain="https://anonimni.com/community/teen/">Тийн</category>                        <dc:creator>Anonymous</dc:creator>
                        <guid isPermaLink="true">https://anonimni.com/community/teen/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d0%b8-%d0%bb%d1%8e%d0%b1%d0%be%d0%b2-%d0%bc%d0%b5-%d1%81%d1%8a%d1%81%d0%b8%d0%bf%d0%b2%d0%b0/</guid>
                    </item>
				                    <item>
                        <title>Малки гърди - голям проблем</title>
                        <link>https://anonimni.com/community/teen/%d0%bc%d0%b0%d0%bb%d0%ba%d0%b8-%d0%b3%d1%8a%d1%80%d0%b4%d0%b8-%d0%b3%d0%be%d0%bb%d1%8f%d0%bc-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%bb%d0%b5%d0%bc-2/</link>
                        <pubDate>Sat, 19 Feb 2022 10:39:56 +0000</pubDate>
                        <description><![CDATA[Здравейте! Аз съм на навършени 13 години и нося чашка 75 В. Притеснява ме, че това е МНОГО малък размер, защото всички момчета в училище ми се подиграват именно затова( аз съм красива, имам ...]]></description>
                        <content:encoded><![CDATA[Здравейте! Аз съм на навършени 13 години и нося чашка 75 В. Притеснява ме, че това е МНОГО малък размер, защото всички момчета в училище ми се подиграват именно затова( аз съм красива, имам само 5 и 6, и съм слаба и висока). Тоест няма за какво друго да ми се подиграват, като ми казват, че е заради гърдите ми. Чувствам се ужасно. Знам, че са ми малки, но като ми се подиграват, още по- зле се чувствам! Искам на психолог, но ако кажа на нашите, че е само заради това, ще ми кажат, че нямам нужда, защото ще ми порсатнат, когато стана по- голяма. Обаче имам необходимост от това, някой да ме разбере и да ми каже как да се справя ( именно това правят психолозите). Отделно съм си събрала много пари. И като нашите ме питат какво искам да си купя с тях, аз им казвам, че просто си ги спестявам за всеки случай. Но истината е, че са, за да си сложа силикон( разбира се, когато стана на 18). 
Какво да правя с моя проблем за гърдите?]]></content:encoded>
						                            <category domain="https://anonimni.com/community/teen/">Тийн</category>                        <dc:creator>Anonymous</dc:creator>
                        <guid isPermaLink="true">https://anonimni.com/community/teen/%d0%bc%d0%b0%d0%bb%d0%ba%d0%b8-%d0%b3%d1%8a%d1%80%d0%b4%d0%b8-%d0%b3%d0%be%d0%bb%d1%8f%d0%bc-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%bb%d0%b5%d0%bc-2/</guid>
                    </item>
				                    <item>
                        <title>Малки гърди- голям проблем</title>
                        <link>https://anonimni.com/community/teen/%d0%bc%d0%b0%d0%bb%d0%ba%d0%b8-%d0%b3%d1%8a%d1%80%d0%b4%d0%b8-%d0%b3%d0%be%d0%bb%d1%8f%d0%bc-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%bb%d0%b5%d0%bc/</link>
                        <pubDate>Wed, 12 Jan 2022 17:57:59 +0000</pubDate>
                        <description><![CDATA[Здравейте! Аз съм на 13 и нося чашка 75 В. Притеснява ме, че това е малък размер. Никога няма да си намеря готино гадже, камо ли готин мъж впоследствие.
А и всички в училище ми се подиграват...]]></description>
                        <content:encoded><![CDATA[Здравейте! Аз съм на 13 и нося чашка 75 В. Притеснява ме, че това е малък размер. Никога няма да си намеря готино гадже, камо ли готин мъж впоследствие.
А и всички в училище ми се подиграват заради размера. 
Според вас моят размер малък ли е за възрастта ми?]]></content:encoded>
						                            <category domain="https://anonimni.com/community/teen/">Тийн</category>                        <dc:creator>Anonymous</dc:creator>
                        <guid isPermaLink="true">https://anonimni.com/community/teen/%d0%bc%d0%b0%d0%bb%d0%ba%d0%b8-%d0%b3%d1%8a%d1%80%d0%b4%d0%b8-%d0%b3%d0%be%d0%bb%d1%8f%d0%bc-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%bb%d0%b5%d0%bc/</guid>
                    </item>
							        </channel>
        </rss>
		