Здравейте непознати хора,

Това, което ми се иска да споделя, е нещо, което много ме тормози в последната година. Жена съм, на 26 години от София. Като цяло съм общителна, обичам да забавлявам хората, лесно завързвам контакти и може да се каже, че не съм свит човек.

Въпреки всичко това ми е доста трудно да завързвам приятелства с жени и се опитвам да си обясня защо това се случва. През годините винаги много по-лесно и свободно съм общувала с представители от мъжкия пол. Въпреки това не съм страдала от липса на приятелки през цялото това време. Имах дългогодишно приятелство (повече от 10 години) с едно момиче още от ученическите години, което аз самата реших да прекратя, защото ми се беше струпало повече и бях в деликатен момент от живота ми, свързан със здравето на мой роднина. Не знам дали има нужда да изреждам всички причини, поради които съм направила това решение, защото и аз не съм била перфектната приятелка и по никакъв начин и не ми се иска да излезе така сякаш съм жертвата в ситуацията. И аз си имам своите кусури като всеки нормален човек.

Основният повод (който крие зад себе си още редица причини) беше, че се почувствах предадена, защото покрай наша обща приятелка разбрах, че въпросното момиче е направило коментар във връзка с тогавашния ми опит да си сменя професията (към днешна дата успешен), обяснявайки че няма да се справя. За мен при едно искрено приятелство хората трябва да се подкрепят и именно това съм се старала да правя през годините. И наистина, тук искам да подчертая, че винаги съм се опитвала да накарам приятелите ми да се чувстват добре и смятам, че това е съвсем в реда на нещата.

А относно приятелствата с хора от мъжкия пол – имам горчив опит с това, че една от страните се е влюбвала и всичко е пропадало. Много ме боли от последния такъв случай, защото човекът е много скъп за мен и приятелството се срина по безумен начин. Бях свободна и с него бяхме изключително близки, не е като да не сме коментирали, че всичко е в рамките на приятелското и когато започнах връзка, се оказа, че не е било точно така за него. И до ден днешен се опитвам да си общувам с него, но вече няма следа от някогашното приятелство…

Та това е само една малка част от всичко, но ще изпиша още 10 по толкова, а текстът стана достатъчно дълъг.

В момента ситуацията е такава, че неусетно с времето не се задържаха никакви приятелства – основна част от които бяха по-горните, за които споменах. В университета така и не успях да се сближа с някоя колежка и наистина изпитвам някакво невероятно затруднение да се сприятелявам с жени – самата аз незнайно защо започвам да общувам дървено и може да се каже, че имам не типично женските интереси, което предполагам ми пречи. И все пак има много различни жени и ме измъчва, че не мога да намеря такава, с която да споделяме еднакви интереси.

Притеснявам се, че единственото ми истинско и близко приятелство, за което съм изключително благодарна, е с половинката ми, но все пак всички знаем, че не може да се капсулираме само във връзките си. Имам и двама много сладки приятели от предишната ми работа – брат и сестра, но за съжаление не мога да кажа, че са хора, с които се виждам често и споделям много. Аз самата си слагам понякога ограничение, общувайки с обвързани колеги и познати, защото ми се е случвало да правят проблем на човек заради мен и се чувствам отвратително гузно.

Та исках просто да споделя с някого всичко това, а иронията на цялото нещо е, че не се намира на кого (освен разбира се приятеля ми, но не искам винаги да изсипвам върху него емоционалните си тревоги).

Благодаря на всеки, който е отделил от времето си да прочете това. Ако някой може да ме посъветва нещо, също ще съм признателна :))))