Forum

Forum


admin
admin
Без изход
 
Notifications
Clear all

Без изход

6 Мнения
1 Анонимковци
0 Харесвания
34 Видяно
(@Anonymous)
Мнения: 0
New Member Анонимко
 

Добър вечер! За да се запознаете с историята ми, ще се върна години назад, когато разбрах какво е наистина да изпиташ болка. 2013 година се запознах с едно момче. Влюбих се в него. Беше мил, добър, на пръв поглед идеалното момче. Един ден просто ме повика в тях да гледаме филм, да му сготвя нещо и не подозирах какво ще се случи. Отидох в тях, говорихме си и в един момент той искаше да правим секс. Тогава аз му отказах. Не бях готова за това. Тогава той получи, това което иска насила. Чувствах се съсипана. На другия ден се разделихме. Бях в депресия. Спрях да се храня, спрях да общувам с близки, не излизах от вкъщи. Родителите ми бяха далеч в друг град. Не им казах за случилото се. Единствено най-добрата ми приятелка беше до мен, и с нея можех да споделя всичко. След случилото се психиката ми отслабна. Исках да сложа край на живота си. Тогава приятелката ми ме окуражи да продължа напред. Благодарение на нея се изправих. Станах отново същото усмихнато момиче както преди, но не допусках момче до себе си. Отблъсквах ги от себе си. Един ден просто се запознах случайно с едно момче. Беше просто перфектното момче, според моите очаквания за истинския мъж. Бяхме много щастливи. Допуснах го до себе си, и се чувствах наистина щастлива. След година и нещо той искаше да имаме дете. Тогава започнаха проблемите във връзката ни. Отказвах му, казах му че е рано, че не се чувствам готова да бъда майка, че искам да развия собствен бизнес и т.н. Два месеца след това разбрах, че съм бременна. Започнах да му държа сметка как може да го направи без моето съгласие, без да сме го обсъдили. Тогава ми посегна за първи път. Затворих се в себе си. Не след дълго започна да ме тормози. Биеше ме, забраняваше ми да излизам, заключваше ме. Бях под негов контрол. Родителите ми не го харесваха и искаха да направя аборт. Аз отказах да направя аборт. Не им казах за това как се държи с мен. Исках да задържа детето. Дълбоко в себе си знаех,че някой ден ще гледам сама детето си, и въпреки всичко аз исках детето си. След време започна да се прибира ядосан от работа, започваше да блъска вратите, да разхвърля, да чупи чаши. Ядосваше се, че играта му на телефона забива и започваше да крещи. Опитвах се да го успокоя, но тогава ставаше все по агресивен и ме гонеше от къщата му. После ме търсеше по улиците да ме прибере и така месеци наред го търпях. Тогава казах на родителите ми,че той ме гони и че крещи по мен без причина. Очевидно имаше психични отклонения. Удряше си главата в стената защото батерията на телефона му е паднала. Хвърляше си якетата на печката и какво ли не... Родителите ми дойдоха и ме взеха при тях. Няколко дена преди раждането той дойде в болницата и се извини за всичко, което е правил и обеща че ще се промени. Бях наивна и му повярвах, но останах да живея при родителите ми. Ден преди раждането отново дойде в болницата. Тогава бях на системи и не можех да изляза, беше започнал да крещи пред болницата как не съм на никакви системи,как сигурно се чукам с някой лекар. Охраната на болницата го беше изгонила. В деня на раждането беше дошъл. Тръгвах към операционната понеже бях преносила детето и не можех да го родя по нормален начин. Тогава той ми звънна и аз му вдигнах и му казах, че не искам да говоря с него. Когато излязох от упойка разбрах, че имам момче. Бях много щастлива. Акушерката ми каза, че баща му е дошъл. Казах и че не искам да го виждам и че сама ще гледам детето си. Тогава тя ми даде съвет, че детето трябва да има двама родители, и че не знае какво е било, но едно дете винаги сплотявало отношенията между мъжът и жената. Тогава не бях съгласна. Майка ми искаше той да припознае детето си. Бях твърдо против, но накрая я послушах. Седмица след това той отказа да полага каквито и да е било грижи за детето. Отгледах детето си сама. Звъня ми преди година понеже искал да види детето си, и му казах че той няма дете. Че не е никакъв баща и няма да бъде. Сега детето ми е на 4 години. Много щастливо, спокойно и обичано дете. От половин година имам човек до себе си. Но нещата вече не са добре. Детето ми е при родителите ми от скоро понеже няма кой да го гледа когато съм на работа. Често си ходя за да го виждам и да прекарвам време с него. Има цялото внимание и всичко, което пожелае. Приятелят ми ме приема въпреки че имам дете. Но напоследък нещата излизат извън контрол. Той употребява наркотици. Опитвах се да го откажа от това и в един момент почти успях. Тогава започна само да лежи, да спи през повечето време. Тогава имах чувството че искам отново да започне за да стане от леглото, да се раздвижи, да ми обърне внимание. Да излезем някъде на разходка. Опитах се да го накарам по всякакъв начин да стане, да излезем и тогава той ми каза че не може да спре да взима и го оставих да прави каквото иска. Спрях да му се бъркам. Започна да употребява все повече. Той не работи. Само аз работя и изкарвам добри пари, но повечето от заплатата ми се харчи за негови неща. Едва свързвам двата края. Теглих кредити за да мога да изпращам пари за детето си, за да мога да си ходя при него, и в един момент осъзнах, че затъвам. Че не мога да събера 1500 лева да си изплатя кредитите, а заплатата ми е добра и ако не беше това сега щях да съм си изплатила кредитите. В момента съм на работа, и излязох да пуша и изведнъж се замислих и си зададох няколко въпроса. Какво правя с живота си? Какво постигнах в живота си? До къде ще стигна? Какво бъдеще ме очаква както мен така и детето ми?! И наистина се чувствам объркана, защото обичам приятеля си, и не мога да го оставя. От друга страна мисля за детето си, за това че затъвам в кредити и няма да се измъкна от тях. Не знам какво да правя... Как да постъпя!?

 
Posted : 21/10/2019 2:52 am
(@Митко)
Мнения: 20
Eminent Member Анонимко
 

Здравей! Нормално е всеки човек да си задава въпроса какво е постигнал в живота си. Нормално е трудностите да ни събарят. Но вие сте постигнала не малко - имате прекрасно дете, което въпреки несгодите ви с бащата и мъжете в живота ви, въпреки, че е израстнало без баща е щастливо и не е лишено от обич и грижи. Също така имате стабилна и добре платена работа - нещо, което много хора в днешно време в България нямат. Разбира се, преживяла сте не малко лоши неща, но сте съумяла да се изправите и да продължите напред. Ще ви споделя личното ми мнение за настоящото ви положение, без да претендирам, че трябва да ме послушате. Според мен е нужно да помислите добре защо обичате мъжа с който съжителствате в момента. Разбирам, че сравнен с предишния ви опит с мъжете, той не се отнася с вас така, сигурно има и други неща, които харесвате и обичате в него, НО.... трябва да си зададете въпроса не е ли той причината сега да се чувствате в такава безизходица и струва ли си? Сигурно ви е страх, че ако се разделите той ще затъне още повече в своите пороци и ви е грижа за него, но в крайна сметка е нужно да поставите нещата на кантар и да си дадете ясна равмосметка - щастлива ли сте вие с това. Как отношенията ви с този човек ви карат да се чувствате? С какво това е полезно и за двама ви? Зная, че сигурно мислите, че не бихте могла да намерите по-добър и свестен човек от него след горчивия ви опит до този момент, но това не е и толкова нужно според мен в момента. Добре е да помислите дали няма да ви е по-добре известно време да бъдете сама, поне докато успеете да изгладите финансовите затруднения, защото настоящето ви съжителство с този човек за съжаление не само, че не ви помага да се справите с тези проблеми, а дори ги задълбочава. В крайна сметка е нужно да помислите - вие не сте майка на този мъж, за да се грижите за него като такава и да го издържате. Колкото и да го обичате, колкото и да ви е жал, колкото и да ви е грижа - не мисля,че това дори му помага. С това не искам да кажа, че е нужно мъжът до вас да ви издържа, напротив.... но мисля, че най-малкото мъжът трябва да бъде достатъчно полезен и да може да помага финансово и морално за общото, а не да бъде в тежест. Това е моето мнение. Благодаря, че споделихте историята си с нас! Надявам се да се справите с настоящата ситуация бързо и да профължите напред с вдигната глава.

 
Posted : 21/10/2019 10:27 am
(@Л.Д.)
Мнения: 2
New Member Анонимко
 

Като цяло е много добър човек! От разговорите с него се разбира, че е интелигентен, мъдър и разумен човек. Единствения недостатък е, това което употребява. Искам да го откажа от това, и да продължи да бъде човекът който е! Но вече не зная как! Не мога да го оставя сам! Не мога да си тръгна. Искам да му помогна, да го отърва от тези неща, да му покажа, че може и без това.

 
Posted : 21/10/2019 6:55 pm
(@Митко)
Мнения: 20
Eminent Member Анонимко
 

Разбирам, че имате желание да му помогнете, но лично според мен трябва и той самият да го поиска, защото без усилие и воля от негова страна едва ли ще се получи. Все пак е нужно и той самият да разбере, че е нужно да си стъпи на краката и да бъде полезен във вашата връзка, а не да бъде в тежест. Дори да не показвате, че това ви натоварва по някакъв начин, то е повече от ясно и само ясното желание от негова страна може да промени това. Не е невъзможно, веднъж вече почти сте успели, но естествено е нужно и много време, търпение и упоритост.

 
Posted : 21/10/2019 8:57 pm
(@Л.Д.)
Мнения: 2
New Member Анонимко
 

Благодаря Ви! Ще променя действията си! Това е единственият вариант за да успее да се промени или в другия случай да се разделим. Той ще прецени кое е по-важно!

 
Posted : 22/10/2019 8:48 pm
(@Феодора)
Мнения: 1
New Member Анонимко
 

Един много егоистичен съвет от друга самотна майка, която дълго време гледа детето си сама - оставете приятеля си. Той не е Ваша основна грижа. Основната грижа е детето. За съжаление, пристрастеността към наркотични вещества е много трудно преодолима. По-вероятно е Вие да затънете с него, отколкото да го измъкнете. На сам човек не бих се бъркала да давам съвети с кой да се обвързва и с кой не, но когато има и дете, нещата са по-друг начин. Разбирам, че в момента родителите Ви помагат, но те няма да са вечни и ще дойде миг, когато всичко ще зависи от Вас. Друго, което бих Ви посъветвала е да направите всичко възможно детето да живее с Вас. Твърде малко е за да е отделено, поне според мен. Аз не казвам, че то не е щастливо, но че живеейки с родителите Ви и виждайки Ви само в почивните дни, не Вие ще бъдете най-близкия му човек. За някои хора това не е пречка, предполагам, но аз лично не бих могла да си представя децата ми да са по-привързани към баба си и дядо си, отколкото към, в такава ранна възраст.

 
Posted : 20/10/2020 8:33 am

Коментирай

Име на автора

Email

Заглавие *

 
Preview 0 Revisions Saved
Share: