Обичам го!

Обичам го!


Обичам го!
Публикувано |

Преди няколко месеца се влюбих в едно момче от класа ми. Той никога не е бил просто едно обикновено момче за мен, винаги е бил по-специален от другите!
Един ден се прибирахме всички от училище и го видях, че се прибира и реших да се прибера с него. По пътя си говорихме, смяхме и обсъждахме съучениците си. Той вече трябваше да се прибира, защото стигнахме дома му. А пък аз продължих напред. И така след този ден нататък се изчаквахме, за да се прибираме двамата. След време той ме попита дали искам да го изпратя до мястото, където той спортува и аз се съгласих. Така прекарвахме повече време заедно. Съотборниците му от отбора му ни мислеха, че сме заедно и той там не ми обръщаше много внимание . Аз пък ходех на уроци, които бяха в същия час, в когото аз го изпращах и се налагаше да закъснявам. Там всички знаеха защо закъснявам и с кого съм била. Все още си спомням комплиментите и фалшивите обещания, които ми даваше. Беше ми подарил един бонбон, който и до ден днешен си пазя! Станахме най-добри приятели, но разбира се той беше нещо повече от най-добър приятел. Не мога да опиша колко щастлива бях тогава! Имах чувството тогава, че и той ме харесваше, защото в час постоянно ме гледаше и когато го погледна веднага се обръщаше напред. Беше ми разказвал, че има момиче, което харесвал за 3 седмици , обаче тя не го харесвала и аз знаех, че говори за мен, защото той знаеше за момчето, което харесвах преди, но не знаеше, че вече не го харесвам, а обичам него! Той се държеше отвратително с другите, а само с мен се държеше супер миличко. Дори в 5 клас беше казал, че ще си изтегли любимата ми песен специално за мен и така песента се превърна в нашата си песен, която беше само за нас! Един негов приятел бе казвал, че с момчето, което харесвам сме гаджета и момчето разбра и с приятелят му се скараха и той тогава си остана мой приятел. Все още си спомням нашите спомените! Мислех си, че ще бъдем така завинаги!
Един ден отивам при момчето, което харесвам и неочаквано той започва да се държи отвратително, бута ме и казва, че му досаждам. Бях готова да се разплача и отидох на уроци. Там госпожата ми даде да чета текст и гласът ми трепереше. Всички разбраха, че се е случило нещо с него, защото по принцип закъснявам, а вече не. От този ден нататък животът ми се преобърна на 180 градуса. Започнах да плача всеки ден, чудейки се какво не ми е наред, за да той да направи така. След това започна да ми пада косата и да приемам успокоителни от стрес. Също и много да мигам, подиграваха ми се заради това и ми измисляха подигравателни прякори, дори и той. Намери си гадже и мен ме игнорираше. Попитах го, защо ме игнорира и той ми каза, че ме е харесвал, но вече не. И така абсолютно всеки ден плаках и отказвах да се храня. Родителите ми се притесниха и ме заведоха на психолог. Психоложката ми каза да се откажа от него, но аз НЕ мога! Реших да му споделя, че го харесвам, но той нищо не каза. След време започна да ме обижда, подиграва и настройва другите срещу мен. Прощавах му, все пак го обичам! Опитах се да поговорим, но той отказа. И така след няколко месеца тормоз и стрес вече ми писна и реших да го заплаша с класната, че ако още веднъж ме обиди ще и кажа. Той се уплаши и искаше да си оправим взаимотношенията. Каза ми, че някой му е казал, че съм казвала, че сме били гаджета, което е пълна лъжа. Тогава му казах, че е лъжа и той спря да ме обижда. След време психоложката ни събра двамата очи в очи, за да се изясним. Разказах му всичко, колко много съм била щастлива, когато съм била с него и след това колко много ме е наранил и той буквално не каза нищо. Казах му, че ще го обичам винаги каквото и да стане! Написах му писмо и му го прочетох и той ми се усмихна и се зачерви. Разказа на целия клас за това писмо. Правех всичко за него! Преди 1 седмица преди часа по ФВС ме заболя сърцето и не можех да ходя от болка. Него го нямаше, защото имаше ангажименти и нямаше как да дойде на училище. Това беше, защото цял ден не бях яла. Въртеше ми се свят. Влезнах в час и казах на учителя, че не мога да играя, защото ми се вие свят и ми е лошо. Господинът ме прати при фелшерката. Разказах и какво ми е и легнах. След като станах не можах да се задържа на краката си и продължаваше да ми се вие свят. Даде ми захар и всичко се оправи. Тогава осъзнах, че ми е паднала кръвната захар. Влезнах в часа и господинът и една моя приятелка започнаха да ми се подиграват за болките в сърцето ми, където имах. След това разбрах, че господинът ми се е подигравал и целият клас ми се е подигравал. Когато се прибрах осъзнах, че съм способна на всичко за момчето, което харесвам, защото аз гладувам за него и искам да имам перфектно тяло за него и да бъда перфектна за него! Всъщност аз правя много неща за него и той знае това нещо и ми каза, че не ме карал да ги правя. На следващият ден му разказах и той започна да ми се подиграва. Вече ми писна и казах на класната и тя му направи забележка, но той продължи да ме обижда и реших да кажа отново на класната и тя звънна на майка му и и разказа и от тогава спря да ме обижда. Преди 3 дни имах рожден ден и чаках да ми го честити въпреки че той знаеше, че имам и не го направи и в момента ми е много гадно. Цял ден плаках заради това, защото това означава, че не го интересувам! Искам всичко да е както преди! Искам да сме заедно, но няма как защото баща му ме мрази и няма да разреши!

Мнения за историята (1)

Мнения

Можете да управлявате абонамента си за получаване на известия за нови мнения в тази история.

  • It’s me
    It’s me

    Съжалявам за това,което ти се е случило,това момче просто не те заслужава щом те е обиждал и ти се е подигравал,защото ако той те е харесвал не би се държал така с теб. Относно гладуването не си го причинявай,защото в бъдеще ще имаш сериозни проблеми със здравето. Не се хаби за човек,който ти се подиграва за нещо толкова сериозно,а приятелката ти,която ти се е подигравала не ти е никаква приятелка,а за учителя по физическо съм просто потресена. Разбирам те напълно,защото и аз съм била в такава ситуация,но повярвай ми всичко ще се оправи. Фокусирай се върху себе си и се грижи за здравето и не губи едни от най-хубавите години в живота си,за да страдаш за човек,който не те оценява. Все някога ще намериш някой по-добър от него,който няма да ти се подиграва и ще те харесва такава каквато си.

    Guest