Здравейте!
Чуствам се зле, защото не мога да разбера къде ми е мястото на тоя свят. Вмомента уча в университет със специалност програмиране. Специалност, която мразя и професия, с която не искам да се занимавам. Записах тази специалност, само заради семейството ми и не знам как да им съобщя новината , че не искам да работя това. Не съм сигурна с какво искам да се занимавам. Чуствам се като пълен провал, сякаш каквото и образование да запуша, пак няма да се справя. Имам идеи за моето бъдеще, но все пак, се притеснявам да кажа на семейството си истината . В университета имам слаби оценки, които също крия. Не се старая да уча, защото изобщо не харесвам специалноста ми. Друг е проблема, че крия оценките си от родителите си. Много съм изморена от криене на оценки и преструване, че уча. Правя се на щастлива пред всички, но истината е , че не съм! Сякаш съм в един черен тунел, който няма нито край нито светлина. Тежко ми е, че не мога да споделя с близките си всичко това.
Амбициите и желанията на родителите не бива да са причина децата им да губят част от живота си в неинтересни им занимания. Спорт, учене, семеен бизнес.
Говори с вашите и ако са твърде инатливи и твърдят, че те знаят кое е най-доброто за теб – независимо от това следвай щастието си. Вероятно ще ти е трудно, но с времето има шанс да те разберат.
Какъв е смисълът, дори ако си дадеш зор да ги накараш да се гордеят с теб, да станеш брилянтен програмист? След като пламъкът го няма в теб – кариера, финансова стабилност, а другото? Душата иска друга, стреми се към друго – послушай я. ????
Събери някой лев в повече , приключи с тоз университет и просто говори с вашите-ще се ядосат, ще викат ама евентуално ще разберат. Междувременно си уреждай живота както прецениш. Нима има смисъл да стоиш за нещо, което не харесваш и едва да го избутваш? А евентуалното завършване как ще стане, дипломни работи защити-приключвай с това докато е време, че да не потънеш още повече.
Амбициите и желанията на родителите не бива да са причина децата им да губят част от живота си в неинтересни им занимания. Спорт, учене, семеен бизнес.
Говори с вашите и ако са твърде инатливи и твърдят, че те знаят кое е най-доброто за теб – независимо от това следвай щастието си. Вероятно ще ти е трудно, но с времето има шанс да те разберат.
Какъв е смисълът, дори ако си дадеш зор да ги накараш да се гордеят с теб, да станеш брилянтен програмист? След като пламъкът го няма в теб – кариера, финансова стабилност, а другото? Душата иска друга, стреми се към друго – послушай я. ????
Събери някой лев в повече , приключи с тоз университет и просто говори с вашите-ще се ядосат, ще викат ама евентуално ще разберат. Междувременно си уреждай живота както прецениш. Нима има смисъл да стоиш за нещо, което не харесваш и едва да го избутваш? А евентуалното завършване как ще стане, дипломни работи защити-приключвай с това докато е време, че да не потънеш още повече.