Здравейте!
Не мислех, че някога ще се наложи да споделям онлайн личните си проблеми, но ето, че настъпи и този момент. Аз съм жена на 22 години. Преди години срещнах така да се каже голямата любов. Може би сега ще има хора, които ще си кажат, че съм твърде млада да говоря така и може би са прави, но за този период от живота ми не съм изпитвала подобни емоции към друг човек от другия пол.
В началото аз имах съвсем приятелски намерения към него и с времето се превърнахме в много добри приятели. Разчитахме предимно един на друг за всичко. Усещах, че открих истински приятел, и както е и ясно с времето чувствата ми се превърнаха в повече от приятелски. Оказа се, че той е бил влюбен в мен през цялото време и след месеци отказ от моя страна да бъдем заедно, за да не развалим приятелството си, приех да бъдем заедно. В началото просто бях безумно щастлива, защото имах до себе си прекрасно момче, с което можех да бъда изцяло себе си. Не се притеснявах от нищо, не го ревнувах, вярвах му безрезервно. Вътрешно изпитвах страх да му покажа истинските си чувства, защото до тогава не бях изпитвала подобни емоции и те ме караха да се затварям от страх, че ще го изгубя. Сигурно звучи нелепо, но така стояха нещата. Това беше малко пречка в отношенията ни, тъй като той беше много отворен в чувствата си, в намеренията си към мен, правеше си планове за общото ни бъдеще как ще се оженим, ще имаме деца.. и т.н. А, аз бях по-здраво стъпила на земята. Казвах му да изчака, да не бързаме толкова. С времето отношенията ни започнаха да се развалят. Трябва да спомена, че аз от малка страдам от депресивни състояния. Знам, че не трябва да се диагностицирам, но изпадна ли в някакво такова състояние, се превръщам в коренно различен човек. Ставам много тъжна, понякога плача от нищото, изпадам в паника. В такива моменти знам, че съм нетърпима. Започнах да се затварям в себе си, да не му споделям както преди и се опитвах да се справя с проблема ми сама. Не исках да го товаря, но той разбираше всичко сякаш аз не искам да съм с него. Едно лято отиде да работи в чужбина и от там започнаха реалните проблеми. Усещах, че разстоянието ни разваля отношенията. Той започна често да излиза по дискотеки с колежките му, не се чувахме толкова често, а чувахме ли се – говореше само за момичетата около него.. Болеше ме много и след известно време му казах, че имам нужда от почивка. Просто всичко ми дойде в повече тогава. След тази случка започнаха скандалите.. много грозни скандали сме имали. Още не мога да повярвам на себе си, че съм се държала толкова лошо… Както и да е – реших, че ще се боря за връзката ни и го потърсих. Всичко отново за кратко беше наред. Щях даже да ходя при него, докато един ден отново не се скарахме. Не си говорихме цял ден и вечерта реших да го потърся и той ми сподели, че ми е изневерил. Разбирате ли, че това ме съсипа. Разделихме се, но аз честно казано очаквах, че той ще се бори за нас. Не го направи. Каза ми, че не може повече да ме погледне след това, което е извършил. Това се случи преди две години. След това изпаднах в още по-дълбока дупка. Имаше период, в който не се хранех, не излизах, не общувах с никого. Седях си сама в стаята и плаках по цял ден. В моментите, в които излизах се чувствах още по-зле. Хората казват, че времето оправя всичко и може би са прави. Минаха две години и вече не изпадам в такива състояния, изградих наново живота си благодарение на семейството ми и близките ми. Започнах да се грижа за себе си, тренирам, трудя се много в университета, започнах и работа. Като цяло знам, че имам прогрес. Знам, че вече съм много по-добре, но едно нещо, което все още не се е оправило е самочувствието ми.
Преди няколко месеца започнах връзка с нов човек. Това е първият човек след него, с който усещам, че вървим към по-сериозен път. Той е много по-различен от мен, но и доста еднакъв. И двамата имаме свой вътрешен свят, в който си живеем, не споделяме много, затворени хора сме, но в същото време има разбирателство, има нежност, има топлина. Бих казала, че от доста време насам не съм се чувствала така щастлива, но естествено ще се появят отново онези мисли. Мислите, че не съм достатъчна, че ще ми изневеряват пак, че там някъде има някоя по-добра от мен, че го натоварвам, когато например не съм в настроение. Усещам, че не мога да бъда изцяло себе си пред него, защото ме е страх, че ще го отблъсна. Страх ме е, че ще ме изостави. Когато не се виждаме, рядко се чуваме, тъй като той просто не използва толкова телефона си. В началото естествено си помислих, че ме лъже, но във времето, с което съм с него виждам, че той не е типичен 20 и няколко си годишен човек. Аз също не използвам толкова често телефона си, но в дните, в които не сме заедно просто ми липсва и постоянно искам вниманието му… Не ми харесва да съм такава. Винаги съм смятала, че съм здраво стъпил на земята човек, а сега изцяло след тази случка с изневярата съм се превърнала в един ревнив, невярващ и тъжен човек. Не искам да бъда такава. Не искам да си опропастявам отношенията с хората около мен. Не знам вече какво да правя. Ходих на психолог, за известно време ми помогна, но отново дойдоха тези мисли. Опитвам се да се успокоявам сама, но постоянно си мисля как ще ми изневеряват, как ще ме оставят, как ще ми кажат, че нещата не вървят и ще си тръгнат от мен. Не знам какво вече да правя. Не искам да съм така цял живот. Искам да бъда силна и независима жена, а колкото и да се опитвам да си променя мирогледа, чувството в корема ми не си отива.
Благодаря на всички прочели историята ми. Съжалявам, ако има някъде грешки в писането ми и благодаря, ако някой се отзове на помощ.