Здравейте! От доста време получавам ПА и не знам как да се справя с тях. Положението става все по-зле. Постоянно съм замаяна и имам чувството, че ще пропадна. Преди ко се случваше от време на време, но сега вече доста често. Както си вървя на пътя и ми става лошо и имам чувството, че всеки момент ще пропадна и трябва да седна някъде, за да отмине. Ускорява ми се пулса и сякаш краката ми омекват и не мога да да запазя сякаш равновесие. Това нещо вече взе много да ме тормози и пречи. Моля ви ако можете по някакъв начин ми помогнете! Благодаря предварително!
Здравейте, пристъпа на спонтанна тревожност е следствие от състоянието в което се намирате, а не първоизточника на вашето страдание. Той показва на организма, че нещо с вас се случва по начин по който не ви удовлетворява. В случая трябва да се диагностицира състоянието в което се намирате и да подходим терапевтично към него. Терапията се осъществява в зависимост от тежестта на случая. Може да бъде по медикаментозен път, чрез психотерапия или по двата начина. Важно е да се насочите към специалист, който да прецени с точност от какво се нуждаете. Самолечението и забабавянето му, не е препоръчително! Оставам отворен за… Прочети повече »
Здравей,преди няколко години,аз имах същия проблем.Лекарите ми дадоха две решения,или да го преодолея сама,като се изправям пред страха или да започна медикаментозно лечение.
Избрах първия наичин.Когато получех ПА в къщи,просто сядчх,дишах дълбоко и си представях,че съм на някое спокойно място,пълно със зеленина .Буквално си го представях наяве и пристъпа преминаваше.А когато се случеше навън,сядах на някоя пейка или в заведение и същата процедура 🙂
Трудно е да се изправиш срещу страха си,но ако сами не го преодолеете,с лекарства също няма да успеете ,късмет !
Много благодаря за споделянето! Пожелавам ви нормален начин на живот!
Здравей, и аз имам същия проблем вече от години. Лекувал съм се с антидепресанти и съм ходил на терапия, имах периоди на подобрение. Вмомента обаче съм в доста трудно положение, защото почти не излизам от дома си. Може да се каже, че съм развили агорафобия. Според мен най-сериозния проблем идва от това, че когато ни се налага да излезем някъде започваме да се страхуваме да не получим паник атака, страхуваме се от местата, на които сме получавали атаки преди, страхуваме се да попадаме в ситуации, в които ни се е случвало да се чувстваме лошо преди и се получава един… Прочети повече »
Значи не съм сама, разбирам ви напълно. Вие консултирали ли сте се с някой психолог, понеже казахте, че сте взимали антидепресанти? И ако не ви е проблем може ли да споделите кои са? Защото това не е нормално и не знам как трябва да се преодолее. Пожелавам ви да намерите своя начин за преодоляване! Благодаря за споделения проблем, понеже много хора се страхуваме да споделим с близките си!
Консултирал съм се и с психиатър и имам предписани лекарства, ходил съм и на терапия при психолог. Сега пия от около 2 години вече Ципралекс и Флуанксол, но преди съм пил и други лекарства. Имам паник атаки от доста години вече, имал съм и доста тежки периоди, имал съм и моменти в които съм се справял добре. Сега, въпреки че трудно излизам на улицата не се чувствам чак толкова зле, колкото съм се чувствал понякога, но все пак съм имал и по-добри периоди. Надявам се някак да успея да стабилизирам нормалния си начин на живот.