Днес е понеделник, 25.04.22, ден след Великден. От известно време особено по празници си мисля за това как животът ми се разви за последните 5 години. Какво ме доведе до тук и как си провалих живота. С грешни решения и грешни хора, които когато са с теб и усещат уязвимостта ти, всякаш слагат доспехите на ангел пазител и ти се вкопчваш в тях, вярвайки че тези хора са твоето спасение. В живота на човек постоянно има възходи и падения и всичко зависи от нас самите как ще се справим с тях. Когато си изгубен и всичко, в което си вярвал изчезне, тогава започва самотата. Тук е момента да спомена, че всеки човек сам избира дали да се чувства самотен или свободен! Лошото идва, когато най – малко очакваш. От както живея сама, сиреч 3 години, пробвах различни ”заместители” , за да избягам от собствената си самота. Дали бяха хора, които по онова време съм мислела че ми помагат, или някой вид субстанция, която навлизаше в живота ми неусетно и се задържаше за неопределен период от време. Един ден се погледнах в огледалото…грозна гледка. Сенки под очите, проблемна кожа, слабеех и редица още негативи.Какво ме доведе до тук? Когато си зададох този въпрос усещах, че вече е късно и колко много съм зависима. Продължих. Тревата беше моето спасение, въпреки, че не ми харесваше. Всякаш тя бе единствена за мен и аз за нея, всякаш това беше единствената стабилна връзка, която съм имала през живота си… И тогава дойде той. Мъжът, който ме накара да се замисля на къде отива живота ми. Най – голямата ми радост и най – голямата ми болка. П.П : Здравейте! Жена на 22 съм и исках да направя нещо като поредица на моята история, защото усещам, че имам нужда да напиша всичко и може би да послужи като урок на някой от Вас. Не желая съвети, просто споделям история. Очаквайте скоро част 2 🙂