Любовна неволя

Нещо ме измъчва имам чувство, че предпочитам да спя по цял ден ,за да не мисля за него … ама това не е решение на проблема ,лошото не е в това че мисля за него а в това ,че знам ,че не го обичам а си внушавам всичко заради това ,което се случи между нас.. искам да споделя, но едва ли ще съм разбрана.. затова бих искала да споделя с вас да чуя мнения и гледни точки дори съвети.
Познавам се с момчето от доста време имали сме и хубави и лоши моменти, но винаги съм му показвала ,че може да разчита на мен ,без значение за какво.. Доста време имах чувства към него ,но виждах ,че за него бях просто приятел казвал ми е за момичета, които харесва и съм се опитвала да му дам съвет колкото се може по добър..
Но един път аз бях разтроена и той беше до мен ,тогава и може би за това ,че бях в един доста емоционален момент или защото все още имах някакви чувства към него аз преспах с него.. не мога да кажа ,че съжелявам за това ,но много исках да му кажа за моите чувства.. и исках да намеря подходящ момент да му кажа дори и да ме беше страх, че ще развали по някакъв начин приятелството ни.
Но докато чаках момента да доиде той срещна друга с ,която вече доста време са заедно и точно когато вече бях се решила да му споделя видях ,че той е щастлив и реших да замълча и да не казвам нищо а само да се радвам за него.През времето когато бяха заедно ми се искаше да се разделят колкото и лош да е това,но все пак преди всичко ние сме приятели.. Преди няколко месеца той сподели ,че и изневерява колко пъти не знам дори един път опита пак с мен, но аз казах ,че това не е правилно дори от вътре да изгарях от болка,желание да докосна тялото му и да съм пак в прегръдките му… толкова пъти плаках за него толко пъти ми идваше да забравя ,но не можех .Той е страхотен като човек като не гледаме постъпките му, които не са оправдани.
И така мина се време и аз го бях забравила не мислех за него някак чувствата си бяха отишли срещнах човек с ,който ми беше супер и се разбирахме, но най интересното беше, че когато видеше че имам отношения с някой се отдръпваше от мен сякаш долавях лека ревност ,но това може би са били мой внушения.Не след дълго се разделих с човека до мен, беше ми доста трудно, но го преодолях и продължих напред.
Но наскоро се разбрах да се видя с човека от историята ми този който дълго харесвах няма да казвам обичам защото дори да смятам ,че съм го обичала едва ли е била така.. видяхме се с него и от дума на дума аз преспах с него беше ми хубаво да съм пак в прегръдките му да усещам парфюма му ,които все още ме преследва лежах до него и го гледах как спи. В този момент исках времето да спре и всичко да продължи вечно дори сега ми е мъчно като се сетя.
Докато го гледах ми идваше да заплача ,но не исках да ме вижда знаех ,че ще пита защо а как щях да му обясня ,че толкова много ми е липсвал и винаги ми се е искало да е до мен ,че имам чувства, който едва ли мога да изкажа с думи. Ден след ден си мислех за случилото се не можех да спя, а по някога предпочитах само да спя ,за да не мисля за случилото се най вече за него. И разбрах че за него нищо не знача освен приятлка от което ме заболя, но защо като трябваше да го знам и го знаех, но едно ме успокоява че ще ми мине не за първи път съм ранявана..

инко̀гнито
Абониране за известия
Известяване за
guest
7 Коментара
Newest
Oldest Most Voted
Inline Feedbacks
View all comments

Categories

7
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x