Започвам с това, че съм гей и ако някой има проблем с това, му предлагам да не чете нататък. На 31 съм. Обвързан съм от 13 години, от толкова време и живея с приятеля си, който е 9 години по-голям от мен. Когато се запознах с него, бях още ученик, но не се замислих, когато ми предложи да живеем заедно, защото нямах търпение да се махна от вкъщи. На възраст между 11 и 17 години бях системно насилван от един приятел на баща ми. Така и не намерих сили да кажа на родителите ми, но и някак си не можах да им простя, че те не се усещат сами, че нещо е наред. Приятелят ми може да е мног огрижовен и мил, но също е мног оревнив и контролиращ. Прес годините се е стигало да всякакви забрани, изисквания и физическо насилие от негова страна спрямо мен. Не мога да кажа, че ми е било лесно, но също така съм изключително привързан към него, той е бил най-близкия ми човек през по-голямата част от живота ми, не мога да си представя да не сме заедно. Изневерявал съм му в миналото, той на мен също, но никога не е било нещо сериозно. До тази година. Срещнах момче, по-малко от мен, с което нещата тръгнаха в съвсем различна посока от просто секс. Чувствата ни се развиха много бързо, с него ми е спокойно, така както никога не може да е със приятеля ми. И не мога да си представя да оставя нито един от тях. Първият е бил до мен толкова време, споделялли сме заедно какво ли не, не мога да си представя да не сме заедно. Вторият ми толкова много щастие, колкото не съм си представял, че мога да изпитвам. Той ми казва, че е ОК да бъде моя паралелна връзка, но аз не съм ОК с това, защото единия го лъжа, а на другия не давам достатъчно. Не е честно спрямо никой от тях. Но не мога да избера. И колкото повече време минава, толкова повече се самоизяждам и тормозя, и не знам какво да правя. Може би трябва да се разделя и с двамата, след като не мога да избера никой от тях?
Според мен, заложи на сигурното