Имах интересно преживяване преди няколко дена. Студентка съм и бях командировка за близо месец . Имам си приятел с когото вече 2години сме заедно. Заради връзката си много заобичах спокойствието си и простотиите. По време на командировката, излизаме с колеги забавляваме се, но аз прекарвах доста време в хотела стоях на терасата с часове, почивах си и т.н. Една от вечерите беше доста скучна бях сама на терасата и почивах, моя колежка ми звънна и поиска да си вземем нещо малко за пиене,, да изпушим няколко цигари и да си легнем. Съгласих се отидохме до най близкия магазин купихме алкохол разляхме го по двете чаши в хотела и седнахме, говорихме малко, слушахме музика. Беше вече около полунощ тя каза, че иска да се къпе и да ляга, помолих я да остане още 5мин , в този период дойде един мъж и попита дали ще ни пречи да изпуши една цигара. Разбира се ние се съгласихме от учтивост. Не знам от къде започна, но той седна и започна да си говори общи приказки с нас. Моята колежка каза че отива да се къпе и си ляга. Останахме заедно с въпросния мъж и водехме разговор и то доста увлечено. Разговора ни беше на ниво нашата професия. Моята бъдеща и неговата настояща. Той ми разправяше истории от неговите младини, аз му разправях мои сходни истории. Просто стояхме на малката тераса говорехме и се смеехме доста силно дори на моменти. Самата му компания ми допадна изключително много. Имаше едно харизматично излъчване,, едни дълбоки красиви очи. Докато се усетим посрещнахме изгрева и той ме попита няма ли да си почивам, замълчах и му казах,, че просто няма смисъл да лягаме защото след малко трябваше всеки да отива по задълженията си. Последва едно мълчание , доста неудобно мълчание, просто стояхме и гледахме небето. Убедена бях, че този човек е женен и има деца. Такива мъже ги разпознавм отдалеч а аз също си имам приятел. За тези неща бяхме премълчали през този доста дълъг разговор. В един момент просто ми се искаше той да е мой, той също го искаше убедена бях. След като се облякохме слязохме в кафенето, той беше при своите, аз при моите и въпреки всичко не отлепяхме очи, само се усмихвахме. Аз трябваше са тръгвам станах от масата очите му просто не сваляха поглед от мен, намигнах му и си тръгнах. През деня бях толкова нервна, толкова въодушевена,, изпитвах много странни емоции. Върнахме се в хотела, но него вече го нямаше, беше ми споменал през нощта,, че се прибира. Вечерта бях толкова нервна и ядосана, че това ми се случи, не можах да мигна,, исках пак да седна и да си говоря с него до изгрева на слънцето, толкова много се смяхме и се забавлявахме.. Не беше ми се случвало много отдавна, дори флирта беше много лек и закачлив. Най интересното е, че цяла вечер дори имената не си казахме, само длъжностите ни, кой от къде е и само това… Успях да намеря информация за него, дори имената му и то пп общи познати, които имахме. Изпратих му покана, но просто не ме приема, убедена съм че е заради жена му и го разбирам но искам пак да си поговоря с него или дори да му напиша колко прекрасна вечер съм имала. Принципно характера ми не е такъв винаги съм била против разликата в годините, против това дори с женен мъж връзка да има някой, и то много остра съм била на такива теми.. А сега ми се случва това на мен… Искам да му пиша, а дори не знам какво нека някоя по смела жена, която и се е случвало нещо подобно да даде съвет, пък може и мъж
Здравей! Ти вече си направила стъпка, пратила си му покана. Ако те приеме тогава му пиши, но ако не те приеме просто остани с красивия спомен за вечерта ви заедно.
Здравей, това е изключително красива история и малко ми напомня на един филм, не знам дали си го гледала – Изгубени в превода. За съжаление обикновенно когато хората в такава история се срещнат, ако те са наистина свестни хора съв свои твърди възгледи и позиции, всичко остава само в тази една единствена красива нощ и всеки след това подължава по пътя си. Тъжно и жалко е, но понякога така е най-добре. Трябва да гледаме философски на нещата които ни се случват, една такава среща преобръща и разчупва рутината в живота ни и ни кара да преосмислим много неща, но което е по-важното – кара ни да се почувстваме отново живи. Не знам дали има смисъл да му пишеш нещо, не знам дали ще излезе нещо хубаво от това. Съдбата е необяснима и понякога ни среща с хора, с които не ни е предупределено да бъдем заедно през целия си живот, но които имаме нужда да срещнем точно в един определен миг от живота си. Понякога, ако е писано, след време, в един по-подходящ момент може да има и втора неочаквана среща… но истинските и красиви неща не стават като се опитваме сами да насилваме съдбата… всичко което трябва да се случи в живота ни ще се случи.